Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Степ продължи напред, тъмносинята хонда сякаш висеше във въздуха, придържана от невидима нишка в нощта. Мадалена наблюдаваше как улицата изчезва под нея, белите, почти невидими линии се наслагваха една върху друга и асфалтът приличаше на тихо, гладко море.
Финишираха първи — за радост на господина, който беше заложил на тях. Поло прегърна Палина, вдигна я и я завъртя във въздуха. После я целуна и я поддържа така няколко секунди, докато маратонките й докоснаха колебливо земята, а якето й се повдигна нагоре.
Степ удари спирачки пред тях. Дарио и Скело слязоха да го поздравят. Някой му връчи една бира, която след секунда се озова в ръцете на Мадалена.
— Страхотна беше, изобщо не трепна! Най-добрата camomilla!
Тя слезе от хондата и се усмихна:
— Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва знаеш как да се движиш… Бързо се уча, нали?
Биваше си я.
— Хайде, копеле, хайде да ходим при Сига! — подкани го Поло и седна зад него. — Да видим колко пари си изкарал!
— Едва ли са много, всички знаеха, че аз ще спечеля.
— Вече не ставаш за тая работа, ей! Трябва да загубиш някой път, та да се вдигнат залозите. Може и да се пребиеш… като по американските филми.
— Аха, обаче с твоя мотор.
— А-а-а, не! Тъкмо ми го оправиха!
— Степ! Степ! — Викаше го Палина. — Страхотен беше!
Той се усмихна, вдигна дясната си ръка и показа зеленото шалче:
— Чист късмет! — После включи на първа и се отдалечи заедно с Поло, за да получи заслужената си печалба.
Мадалена тъкмо потегляше с боксера, зад гърба й седеше закръглено русо момиче.
— Не беше само късмет, а най-вече смелост, кураж. Мога ли да знам вие, двете лигли, какво правите тук?
— И как сте излезли от къщи без униформи?! — додаде дебеланата. — Тия не бяха ли от „Фалкониери“? Разправят, че там всички до една са курвенца!
— Виж какво, шиши! — отвърна Палина. — Ако нещо те тормози, кажи си.
Мадалена изключи двигателя.
— Работата е там, че носиш колан camomilla, а нямаш право на това!
— И кой казва, че нямам?
— Тогава защо не участваш в състезанието?
— Защото моят човек не се състезава. — Тя се обърна към дебеличкото момиче: — Не знаеш ли, че съм с Поло?
Нарочно го каза. Знаеше, че и тя си пада по него.
— Ами тая? — Мадалена посочи към Баби. — Тя пък и колан си няма. Тук няма място за такива! Или участваш, или се махаш!
— Ега ти тъпата кифла! — изсумтя Баби.
— Какво каза?!
— Казах, че си чакам реда. Хайде, дай ми го тоя скапан колан, искам да пробвам и аз! — заяви тя и разтвори якето на Палина.
— Ти майтап ли си правиш?! Имай предвид, че изберат ли те — няма „не искам“! Една случайно беше с колан, ей така, защото й харесвал… и я накараха да участва насила. Ти я знаеш, Джована Бардини от „Е“ клас.
— Тая патица? Щом тя се е справила, значи всеки го може!
Палина й даде колана.
— Само че… не знам дали си забелязала, но оттогава Джована носи само тиранти!
Двете избухнаха в смях. Мадалена и дебеланата изглеждаха отегчени. Баби си сложи колана и го покри малко с якето — по-добре да не предизвиква съдбата.
— Я, колко гот! Сега и аз съм camomolla.
Един тъпак веднага закова мотора си под носа й.
— Хайде, малката! Скачай! — Долната част на тила му беше обръсната и от яката на зеленото му яке с оранжеви маншети се подаваше доста охранен врат.
— Кой, аз ли?! — Баби не вярваше на ушите си.
— Ти ами, кой друг? Хайде, мърдай, че след малко почваме. О, здрасти, Мада.
„Черна точка: приятел на Мадалена!“
— Ами… аз ще тръгвам тогава — отрони Баби.
Палина я прегърна загрижено:
— Виж какво… съжалявам.
— Няма нищо бе, ти пък! Аз сама го поисках.
Междувременно Мадалена си приказваше с тъпака:
— И аз бих дошла, но вече участвах със Степ.
— Да, видях те. Много те бива!
Баби се качи с усилие и разкопча колана си. Онзи го пое, сложи си го на кръста и й подаде краищата, които едва се срещнаха на последната дупка. „На всичко отгоре ми се падна дебел!“