Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Мадалена го потупа по якето:
— Хайде, дай всичко от себе си! — После се усмихна на Баби: — Ще видиш колко е забавно! Данило е адски бърз на едно колело!
„Данило! Ето значи какво предказваше ябълката! Д като Данило! Или още по-лошо — като destino9…“ Едва успя да мерне в далечината Палина, която й махаше на прощаване. Моторът потегли и спря, като се закова върху предното колело. Баби се понесе назад и залепна за гърба на Данило.
— Спокойно, малката.
„Ужас! — помисли си Баби. — Спокойно, малката. Сигурно сънувам кошмар! А и тоя колан така ме стяга… Аз Camomilla не съм слагала никога, дори когато бяха на мода…“
Едно момче с превръзка на окото удари спирачки отляво. Хук. Беше го виждала на площад „Еуклиде“. Зад него седеше къдравелка с твърде ярко червило. Поздрави я, но Баби не отговори. Устата й беше пресъхнала. Обърна се на другата страна, където спря дългокос красавец. Резервоарът на мотоциклета му беше изрисуван: имаше залез с голямо слънце в средата, вълни на плажа… „Тоя сигурно се занимава със сърф.“ Отдолу личеше надпис. „Бале…“ Баби се наведе напред, но не можа да прочете повече от това — буквите бяха скрити под обувката му.
Момчето извади от джоба си сгъната хартийка, стъпи на крака и се наведе над огледалото. Дръпна го нагоре и в него блесна луната. Сега се виждаше целият надпис. „Балетиста.“ Ама разбира се, чувала беше за него. Разправяха, че се дрогира. Балетиста обърна хартията върху огледалото и то се покри с бял прашец. После извади навита банкнота от десет хиляди лири, поднесе я към прашеца и смръкна.
Луната отново блесна в малкото стъкълце, но сега беше някак по-жива и замечтана. Той прокара пръст по отражението, събра последните прашинки от това изкуствено щастие и ги втри във венците си. Усмихна се, запали си цигара.
„Така не може! — помисли си Баби. — Ами ако го спрат полицаи? Макар че какви полицаи в Оранжерията? Може да се дрогира и да кара със сто и петдесет километра в час, а зад гърба му… Ужас, какво правя тук?! Да й се не види на тая Палина!“ — Доплака й се.
Степ току-що беше прибрал своите двеста хиляди лири, когато Поло го сръга с лакът:
— Копеле, виж кой е там! Оная с Данило не е ли приятелката на Палина?
— Вярно бе! — Степ размаха шала. — Баби! Ей, Баби!
— Моля те, Степ, свали ме оттук — прошепна тя почти на себе си. — Помогни ми! Степ…
Вдигна ръката си, за да му махне да се приближи, но точно в този момент Сига наду свирката и публиката зарева. Моторите се изправиха и полетяха напред, а Баби се вкопчи в Данило, обзета от ужас.
Озова се с главата надолу, виждаше как асфалтът изтича под нея. Опита се да извика, но нямаше глас. Коланът се впиваше в корема й, повдигаше й се, имаше чувството, че ще припадне. Предното колело се спусна леко надолу. Данило даде газ и лицето й пак се доближи до асфалта. Леко докосване на спирачката. „Така е по-добре.“ Тълпата вече беше далеч, наоколо цареше тишина — само вятър и рев на двигатели. Ето го Балетиста, беше малко след тях. Хук остана назад.
„Значи Данило води!“ — Зави й се свят. Чу остър шум отдясно. Обърна се — изрисуваният резервоар стърчеше почти вертикално. Рязък удар на спирачки. Предното колело се смъкна твърде бързо. Амортисьорите поеха удара, но Балетиста изпусна волана и машината побесня. Поднесе наляво, после надясно и го хвърли заедно с момичето, завързано за него. След малко твърдостта на асфалта ги раздели. Коланът се скъса и двамата се запремятаха от единия до другия край на пистата.
Моторът, вече свободен, продължаваше буйното си препускане. Накрая се катурна настрани, заби се напред, направи нещо като кълбо и подскочи към небето със запаления си фар. Очерта светеща дъга, падна и се разби, оставяйки след себе си хиляди парчета стомана и цветни стъкла. Тънки искри го придружиха до финала на неговото състезание.
Хук и Данило спряха и тълпата за миг онемя, а после всички наскачаха. Войска от двуколесни машини напредваше с вой към мястото на катастрофата. Балетиста се беше изправил. Влачеше се на един крак, другият беше оголен под скъсаните му дънки. Видима издутина под якето очертаваше изкълченото му рамо. От челото му течеше тъмна кръв и се спускаше към ръба на тениската му Fruit. Героят погледна смазания си мотор, наведе се и погали резервоара.
Всички се струпаха около момичето, което хлипаше силно. Дясната му ръка висеше счупена. Баби се освободи от колана и слезе. Първите й крачки бяха несигурни, едва се държеше на краката си. Смеси се с тълпата. Не познаваше никого.
9
От итал. — „съдба“. — Б.пр.