Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Слушаме от часове. Няма да спечелим нищо, ако продължим да го правим – каза Денил. – Вече знаем, че можем да я усещаме. Поспи малко, Ротан. Утре трябва да сме нащрек.
– Просто невероятно е, че тя е някъде близо до нас, но не можем да я намерим – изрече тихо Ротан. – Чудя се какво ли се опитваше да направи.
– Ротан! – каза Денил сурово.
По-възрастният магьосник въздъхна и се извърна от прозореца. Леко се усмихна.
– Добре. Ще се опитам да поспя.
– Чудесно. – Доволен, Денил пристъпи към вратата. – До утре.
– Лека нощ, Денил.
Докато затваряше вратата, Денил погледна назад и видя със задоволство, че приятелят му тръгва към спалнята. Знаеше, че интересът на Ротан към откриването на момичето излизаше извън преките му задължения. Докато се отдалечаваше по коридора, Денил се усмихна на мислите си.
Преди години, когато Денил беше новопостъпил ученик, Фергън беше започнал да разпространява слухове за него, за да си отмъсти за някаква шега. Денил не очакваше, че някой ще възприеме тези слухове сериозно, но когато отношението на преподавателите и учениците към него се промени и той осъзна, че не може да направи нищо, за да промени това, той загуби всякакво уважение към колегите си. Интересът му към уроците също изчезна и той започна да изостава все повече и повече.
Тогава Ротан го взе под опеката си и с безкрайна решителност и оптимизъм успя да върне мислите на Денил обратно към магията и обучението. Въпреки че Денил беше сигурен, че приятелят му е не по-малко решителен сега, той не беше уверен, че Ротан е наистина готов да се заеме с обучението на момичето. Имаше огромна разлика между сърдит новопостъпил ученик и момиче от копторите, което вероятно мрази магьосниците.
Едно нещо беше сигурно: когато я намереха, животът щеше да стане много по-интересен.
Глава 9
Неканен гост
Леденият вятър забиваше дъждовните капки в палтото на Сери. Той се загърна по-плътно и приведе глава по-надолу между гънките на шала. Намръщи се, когато дъждът го удари в лицето, после решително пристъпи срещу вятъра.
В пивницата при Херин беше толкова съблазнително топло. Бащата на Дония беше великодушно настроен, но дори безплатният бол не можеше да изкуши Сери да остане – не и когато Фарин най-накрая му беше разрешил да посети Сония.
Сери изсумтя, когато един висок мъж го блъсна, докато го изпреварваше. Изгледа намръщено непознатия в гърба, докато мъжът крачеше нататък по улицата. „Търговец” – предположи Сери при вида на лъщящите под дъжда наметало и ботуши. Изруга още веднъж и продължи по пътя си.
Когато Сери се бе върнал вкъщи от магазина на бандитите, Фаргън го беше разпитал за нощната му работа. Крадецът бе изслушал разказа на Сери, без да покаже нито одобрение, нито недоволство, а накрая само беше кимнал.
„Проверява доколко мога да бъда полезен – помисли си Сери. – Иска да научи къде са границите на способностите ми. Чудя се какво ли ще поиска да направя следващия път.
Вдигна глава и огледа улицата. Няколко обитатели бързаха под дъжда. Нищо необичайно. Търговецът отпред беше спрял и сега незнайно защо стоеше край една постройка.
Когато минаваше покрай търговеца, Сери го погледна. Очите на непознатия бяха затворени и той се мръщеше, сякаш съсредоточавайки се. Когато стигна до следващата пресечка, Сери погледна назад, точно в момента, в който мъжът рязко вдигна глава и очите му се насочиха към пътя.
„Не – помисли си Сери и кожата му настръхна. – Под пътя”.
Той разгледа внимателно дрехите на търговеца. Обувките му бяха хем познати, хем необичайни. В мътната светлина проблесна дребен символ...
Сърцето на Сери прескочи. Той се обърна и побягна.
През дъжда Ротан видя застаналия на противоположния ъгъл висок мъж с наметало.
– Някъде наблизо сме – изпрати мисъл Денил. – Тя е някъде под тези къщи.
– Остана ни само да намерим откъде да влезем – отговори Ротан.
Денят беше безкраен и разочароващ. Понякога момичето използваше магия седем пъти подред, и те напредваха значително. После им се налагаше да чакат дълги часове само заради единичен опит, след който тя отново спираше.
Ротан бързо разбра, че дългото наметало, макар и да скриваше мантията му, все пак издаваше, че е твърде добре облечен, за да е жител на копторите. Осъзна също, че няколко облечени с наметала мъже, намиращи се в един и същ район, привличат вниманието на хората, така че когато магьосниците се доближиха до местоположението на момичето, нареди на повечето от тях да се отдалечат.