Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Не й бяха останали достатъчно психически резерви, за да посрещне шока, който я очакваше на автобусната спирка. Шофьорът на автобуса умираше от нетърпение да сподели новината — че чичото на Алисън бил прибран в участъка за разпит. Реакцията на Джанет бе незабавна — тя като че ли се затвори в себе си. Седеше на предната седалка, където винаги досега бе седяла с Алисън — колкото е възможно по-близо до шофьора.
— Кой чичо? — попита Дерек.
Шофьорът понечи да пусне обичайната шега за роднинските връзки между всички жители на Скардейл, но прецени, че Джанет не е в подходящо настроение. Затова просто каза:
— Питър Краудър.
Джанет се намръщи.
— Трябва да е друг Краудър, не от скардейлските. Алисън няма чичо на име Питър.
— Така си мислиш ти — смигна й шофьорът. — Питър Краудър е шантавият брат на майката на Алисън. Оня, дето го разкараха от Скардейл.
Джанет погледна към Дерек, но той само сви рамене, озадачен и умислен също като нея. Двамата никога не бяха чували нищо за някакъв друг брат на Краудърови. Името му изобщо не бе споменавано пред тях.
По целия път до края на шосето шофьорът не млъкна. Разправяше за Питър Краудър, който живеел на общежитие и работел в някаква специална работилница за малоумни — от онези, които не са достатъчно луди, за да ги тикнат направо в лудницата. Питър Краудър имал тъмно минало и полицията смятала, че той е пречукал Алисън. Джанет беше вперила неотклонно очи в дебелия му червен тил и искаше той да умре.
Но още повече искаше да разбере истината. На края на шосето ги посрещна баща й. Чакаше ги вече десет минути. Нито един жител на Скардейл нямаше намерение да поема и най-малкия риск. Първото нещо, което Джанет каза, когато вратите на автобуса се затвориха зад нея, бе:
— Татко, кой е Питър Краудър? Какво е направил?
Рей Картър, като прям човек, й каза. После му се искаше да не го беше правил.
Облегнат на стената в стаята за разпити, Джордж си мислеше, че Питър Грънди е бил прав поне за едно. Питър Краудър действително се боеше от сянката си. Както и от сенките на всички останали. Първото нещо, което му направи впечатление, когато влезе в задушното помещение, бе острата миризма на страх — миризма, съвсем различна от киселия мирис на немитото му тяло.
— По време на тоя разпит ще се пали цигара от цигара — бе казал Клъф тихо, набръчкал нос от отвращение пред миризмите, които обвиваха Питър Краудър.
— Моля? — бе отвърнал също под нос Джордж. Двамата стояха на прага на стаята, умишлено оглеждайки Краудър, за да всеят още по-голям страх в него.
— Ако не пуша непрекъснато, може да повърна — просвети го Клъф.
Джордж кимна с разбиране.
— Ти си първи — каза той, мина встрани, облегна се на стената, а Клъф се отпусна тежко в стола срещу Краудър. Джордж кимна рязко в посока към вратата и униформеният полицай, който стоеше на пост, се измъкна навън с видимо облекчение.
— Е, Питър? — изръмжа Клъф, наведе се напред и се облегна на лактите си.
Питър Краудър като че ли още повече се сви. Главата му имаше вида и цвета на пита кашкавал, каза си Джордж. Цяла пита, от единия край на която стърчат няколко стръка целина. Между бледата му, мазна кожа и миризмата на мръсотия, която се измъчваше от него, имаше някакво странно несъответствие. Избръснатата му, остра брадичка бе почти забита в гърдите, котешките му очи следяха плахо Клъф. Този човек можеше да послужи за илюстрация на фразата „сгърчен от страх“ в някоя енциклопедия. Не отговори нищо на Клъф, само устните му се задвижиха беззвучно.
— Рано или късно ще проговориш, Питър — заяви уверено Клъф, пъхна ръка в джоба си и извади пакет цигари. Запали и небрежно издуха дима в лицето на Питър Краудър. Когато димът го достигна, Краудър сбръчка нос и го вдъхна алчно.
— Добре ще е, ако започнеш по-скоро — продължи Клъф. — Хайде сега да ни кажеш защо реши да се върнеш в Скардейл в сряда?
Краудър сбръчка чело. Изглеждаше искрено озадачен. За каквото и да се чувстваше виновен, то като че ли нямаше връзка със Скардейл.
— Питър не… — проговори той. Интонацията му изразяваше по-скоро искрено недоумение, отколкото демонстративната увереност на човек, съзнаващ вината си. — Питър живее в Бъкстън. Пансион „Уотърсуолоус“, номер седемнайсет. Питър вече не живее в Скардейл.