Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Ето — каза тя, пъхна пилата в калъфчето и потри напрашените си пръсти. — Идеално.

— Хммм. — Лейди Гуендолин оправи тюрбана си с длан и ръсна пепел от клюмналата си цигара, която беше забравила, че държи. Плъзна поглед по дължина на носа си към безбрежния пурпурен океан на облеченото си с шифон тяло, когато Доли повдигна за оглед двете мънички лакирани стъпала. — Май върши работа — заключи дамата и после започна да мърмори, че нищо не е като в доброто старо време, когато човек винаги имал на разположение истинска прислужница.

Доли си лепна бодра усмивка и отиде да вземе вестниците. Беше напуснала Ковънтри преди малко повече от две години, а втората година се очертаваше много по-добра от първата. Беше толкова неопитна, когато пристигна — Джими ѝ помогна да си намери стая (в по-хубава част на града от неговата, каза той с усмивка) и работа като продавачка на рокли, а после започна войната и той изчезна. "Хората искат истории от фронтовата линия — каза ѝ Джими точно преди да отпътува за Франция, докато седяха заедно до Сърпънтайн, той пускаше корабчета, а тя пушеше мрачно. — Някой трябва да им ги разказва". Най-близкият досег на Доли с блясъка през тази първа година беше случайната ѝ среща от време на време с някоя добре облечена жена, която минаваше покрай "Джон Луис" на път за Бонд Стрийт, и ококорените очи на съквартирантките ѝ в пансиона на госпожа Уайт, когато се събираха в салона след вечеря и умоляваха Доли да им разкаже отново как е крещял баща ѝ, когато заминавала от къщи, и как я заплашвал повече да не е стъпила в дома му. Тя се чувстваше интересна и вълнуваща, докато описваше как затворила вратата зад гърба си, как преметнала шала си през рамо и поела решително към гарата, без дори да се обърне да погледне родния си дом. Обаче по-късно, в тясното легълце в тясната си тъмна стаичка я побиваха студени тръпки при този спомен.

Вече всичко се бе променило и работата ѝ като продавачка в "Джон Луис" също беше пропаднала. (Вследствие на глупава смесица от причини — какво беше виновна Доли, че някои хора не ценят честността и не са способни да приемат неизменния факт, че късите поли не отиват на всеки!) На помощ ѝ се притече д-р Руфъс, бащата на Кейтлин. Когато научи за случилото се, той спомена, че негов познат търси компаньонка за леля си.

— Страхотна стара дама — каза ѝ той на обяд в "Савой". Водеше Доли да я "почерпи" всеки месец, когато идваше в Лондон, обикновено докато съпругата му пазаруваше заедно с Кейтлин. — Доста ексцентрична, струва ми се, самотна. Така и не се съвзела след смъртта на сестра си. Ти разбираш ли се с възрастни хора?