Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Яйчени ли? — учуди се Недри.
— Повечето динозаври се раждат с яйчени зъби — малки рогчета на върха на носа, донякъде приличат на рог на носорог. Служат им да разчупят яйчената черупка при излюпването. Само че рапторите нямат такива зъби. Те пробиват дупчица в яйцето с острите си муцунки и после служителите от люпилнята трябва да им помогнат да се измъкнат.
— Значи вие трябва да им помагате — поклати глава Грант. — А какво би станало сред природата?
— Сред природата?
— Да, когато се размножават в естествена среда — уточни Грант. — Когато си правят гнездо.
— О, това е невъзможно — рече Ву. — Нито едно от нашите животни не може да се размножава. Именно затова сме направили люпилнята. Това е единственият начин да се подновяват животните в парка.
— Защо не могат да се размножават?
— Сигурно се досещате, че е много важно те да не могат да се размножават — каза Ву. — Винаги когато се сблъскваме с подобен важен проблем, предвиждаме допълнителни системи. Тоест, поне две контролни процедури. В този случай съществуват две независими една от друга причини животните да не могат да се размножават. Преди всичко те са стерилни, защото ги облъчваме с рентгенови лъчи.
— А каква е втората причина?
— Всички животни в Юрския парк са женски — поясни Ву с доволна усмивка.
— Бих искал малко допълнителни разяснения по този въпрос — каза Малкълм. — Защото ми се струва, че облъчването е нещо крайно несигурно. Може да има грешка в дозата на лъчението или пък то да е насочено към неподходяща анатомична част на животното…
— Всичко това е вярно — потвърди Ву. — Но ние сме напълно сигурни, че сме разрушили половите органи.
— А що се отнася до това дали са женски — продължи Малкълм, — проверено ли е? Да не би някой да отива при тях и… ъ-ъ… да вдига полите на динозаврите, за да е сигурен? Въпросът ми е как изобщо се определя полът на даден динозавър?
— Половите органи са различни при разните видове. При някои се познава лесно, а при други — доста трудно. Но нека отговоря на въпроса ви. Причината да сме сигурни, че всички животни са женски, е, че ние буквално ги правим такива: контролираме броя на хромозомите им и регулираме развитието на зародишите, докато се намират в яйцето. От гледна точка на генното инженерство е по-лесно да се създаде женски организъм. Вероятно знаете, че всички ембриони на гръбначните животни поначало са женски. Всички ние започваме живота си като жени. Нужно е някакво допълнително въздействие — например някой хормон в определен момент от развитието, — за да може растящият зародиш да се превърне в мъжки. Но ако зародишът бъде оставен да се развива самостоятелно, той, естествено, ще стане женски. Затова всички наши животни са женски. За някои от тях говорим като за мъжки — например за тиранозавър рекс. Когато става дума за него, казваме „той“, но в действителност всичките са женски. И, повярвайте ми, те не могат да се размножават.
Малкият велоцираптор подуши Тим и потърка глава във врата му. Момчето се изкиска.
— Тя иска да я нахраниш — каза Ву.
— Какво яде?
— Мишки. Само че току-що е яла, затова скоро няма да я храним.
Рапторчето наведе глава назад, разгледа Тим и пак размаха горните си крайници. Момчето забеляза малките нокти на трите пръста на всяка лапа. После рапторът пак мушна глава във врата му.
Грант се приближи и критично огледа животното. Докосна леко мъничкия горен крайник с трите нокътя и се обърна към Тим:
— Имаш ли нещо против?
Тим му подаде раптора. Грант обърна животното по гръб и то заизвива тялото си и размаха крайници. После го вдигна нависоко, за да го огледа в профил, и то жално записука.
— Не й харесва — каза Реджис. — Обича винаги да усеща телесен допир…
Рапторът продължаваше да писука, но Грант не му обръщаше внимание. Сега го стискаше за опашката, за да опипа костите.
— Ако обичате, доктор Грант — подкани пак Реджис.
— Не й правя нищо.
— Доктор Грант, тези животни не са от нашия свят. Дошли са от време, когато не е имало човешки същества, които да ги ръгат и мачкат.
— Не я ръгам и…
— Доктор Грант, оставете животното на мира — потрети Реджис.
— Но…
— Веднага! — Реджис започваше да се ядосва.
Грант подаде животното на Тим. То спря да писука. Момчето усети колко бързо тупка сърчицето му.