Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— В тази люпилня сме отгледали десетина култури с екстракти, от които излязоха всичко двеста трийсет и осем животни. Процентът на оцелелите е някъде около четири на хиляда и ние, естествено, искаме да го повишим. Но според компютърния анализ работим с някъде около петстотин променливи величини: сто и двайсет за околната среда, още двеста за условията в яйцето, а останалите за самия генетичен материал. Яйцата са от пластмаса. Ембрионите се поставят в тях механично и после се излюпват тук.
— И за колко време порастват?
— Динозаврите се развиват бързо, достигат пълния си ръст след две до четири години. Затова сега разполагаме и с възрастни екземпляри.
— Какво означават тези цифри?
— Това са кодовете — каза Ву, — с които означаваме различните партиди от извлечената ДНК. Четирите букви в началото означават вида на животните. Ето там, онова TRIC означава Tricerators, STEG означава Stegosaurus и тъй нататък.
— А какво означава кодът на тази маса? — попита Грант.
Цифрите на въпросната маса бяха ХХХХ-0001/1, а под тях беше написано на ръка „Вероятно Целу“.
— Това е нова партида ДНК — поясни Ву. — Не знаем точно какво ще излезе от нея. Когато използваме дадена екстракция за пръв път, не можем да бъдем сигурни какво животно ще се получи. Виждате, че тук пише „Вероятно Целу“, което ще рече, че може би животното е целурус. Доколкото си спомням, това е дребен тревопасен динозавър. Трудно ми е да запомня всичките имена. Досега са известни някъде към триста вида динозаври.
— Триста четирийсет и седем — обади се Тим.
Грант се усмихна и запита:
— Очаквате ли нещо да се излюпи сега?
— В момента не. Инкубационният период е различен при всяко животно, но обикновено трае около два месеца. Опитваме се да разредим излюпванията, за да може персоналът да се справи. Сигурно си представяте колко работа им се отваря, когато за няколко дни се родят сто и петдесет животни… Макар че, естествено, повечето измират. Всъщност очакваме тези Х-ове да се излюпят всеки момент. Някакви други въпроси? Няма ли? Тогава да отидем в залата, където са новородените.
Помещението беше кръгло и цялото в бяло. Имаше няколко инкубатора, каквито се използват в болниците, но сега бяха празни. По пода бяха пръснати парцали и играчки. Млада жена в бяла престилка седеше на пода с гръб към тях.
— Имаш ли много работа днес, Кати? — запита я доктор Ву.
— Почти никаква — отвърна тя. — Само един новороден раптор.
— Нека го видим.
Жената се изправи и се дръпна. Тим чу гласа на Недри:
— Прилича на гущер.
Животното на пода беше дълго около четирийсет и пет сантиметра, колкото дребна маймуна. Беше тъмножълто с кафяви ивици, като тигър. Имаше глава на гущер с дълга муцуна, но стоеше изправено на силните си задни крака, като се подпираше на права дебела опашка. Малките му предни крайници шаваха във въздуха. То наклони глава и се взря в посетителите, които го гледаха.
— Velociraptor — пророни Алън Грант.
— Velociraptor mongoliensis — кимна Ву. — Хищник. Този е само на месец и половина.
— Съвсем наскоро изкопахме един скелет на раптор — каза Грант и се наведе да го огледа по-отблизо.
Внезапно малкият гущер подскочи, прелетя над главата на Грант и падна в ръцете на Тим.
— Хей!
— Обичат да скачат — каза Ву. — Бебетата скачат, а всъщност и възрастните.
Тим хвана велоцираптора и го притисна към себе си. Животинчето не беше много тежко, между половин и един килограм. Кожата му беше топла и съвсем суха. Главичката му беше на няколко сантиметра от лицето на Тим и то го разглеждаше с черните си като мъниста очи. От муцуната му се подаде раздвоено езиче и пак се прибра.
— Ще ме ухапе ли?
— Не. Тя е приятелски настроена.
— Сигурен ли сте? — запита загрижено Дженаро.
— О, съвсем сигурен — каза Ву. — Поне докато порасне още малко. При всички положения новородените нямат зъби, даже и яйчени.