Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Парите… — започна пазачът.
— Вече докопаха парите — каза Уакс. — Не си струва да излагаме още животи на риск, за да ги спрем.
— Но…
— Успях да видя ясно лицата на неколцина от тях — прекъсна го Уакс, — и се надявам, че вие също. Ще дадем техни описания на когото е необходимо. Ще започнем издирване, ще им заложим капан, когато ние имаме предимство. Освен това, ако си тръгнат веднага, може би ще имаме време да помогнем на някои от приятелите ти вътре.
Пазачът кимна омаломощено.
— Не можах да ги спра. Хвърлиха бутилки през прозорците… А после нахлуха през вратите. Стоманени врати — Тласнаха ги навътре, откъснаха ги от пантите им, сякаш бяха хартиени…
Уакс усети как го побиват тръпки. Значи и разбойническата шайка разполагаше с Металороден. Уакс надникна зад ъгъла към товарния вагон и откри, че вратата, която бе затворил, отново зее отворена. На платформата бе застанал един слаб мъж, облечен в дълго палто и опрян на бастун. Той махаше с ръка и обясняваше нещо настоятелно — сочеше на един от обирджиите да иде във вагона при Уакс. Бандитът приличаше на огромна грамада от мускули — бе над два метра висок.
Прекрасно.
— Ела тук — обърна се Уакс към пазача и отвори шкафа за багаж, вграден в пода на купето. — Не мърдай.
Пазачът пропълзя в шкафа, който бе плитък и тесен, но все пак достатъчно голям да се събере в него човек — въпреки няколкото куфара вътре. Уакс извади и двата Стериона и клекна до вратата на купето. Влакът продължи да се подрусва леко, докато взимаше поредния широк завой. Не бе спрял. Дали машинистът не бе разбрал за нападението, или пък знаеше, но се надяваше да се доберат до следващия град?
Поквара, товарният вагон беше опровергал всички предположения на Уакс. Може би нападението всъщност не беше заради него. Но защо тогава просто не бяха спрели влака, за да го оберат насред пустошта? Прекалено много въпроси и никакво време за отговори. Имаше бандит за убиване. Щеше да му се наложи да изскочи и да изненада гиганта, за да може да го обезвреди бързо. Ако именно той бе Металороденият, изненадата би била…
Нещо подскочи няколко пъти надолу по коридора и спря на пода до Уакс, на педя-две пред вратата, зад която бе клекнал. Малко метално кубче. Той отскочи назад, уплашен да не би да е взривно устройство, но не се случи нищо. Какво беше това?
След това осъзна с ужас, който го смрази до мозъка на костите, че вече не гори метал. В него не бе останало нищо, което да гори.
Не разбираше как — но запасите му от стомана се бяха изпарили.
Мараси стреля три пъти с пушката и принуди разбойниците да потърсят прикритие в съседния вагон. „Впечатляващо“, помисли си и подаде разсеяно пушката на Стерис, за да я презареди. Досега винаги беше използвала обикновена едноцевна пушка — от онези, с които можеше да се стреля само по веднъж, преди да трябва да презаредиш, — но тази на Уаксилий имаше барабан, пълен с патрони, който се въртеше автоматично — като на револвер.
Стерис ѝ върна пушката, Мараси се прицели отново и зачака някой разбойник да се подаде. Беше се скрила от вътрешната страна на вратата на купето за прислужниците и досега бандитите не бяха направили някакъв сериозен опит да се доберат до нея.
Нечий глас до нея каза нещо. Мараси погледна към вътрешността на помещението, където Дрютън тъкмо беше заговорил. Мараси извади една от восъчните си тапи за уши.
— Какво? — попита.
— Тапи за уши ли сте си сложила? — попита лакеят.
— А на теб на какво ти приличат? — отговори тя, после вдигна пак пушката, прицели се и стреля.
Дрютън притисна длани към ушите си. Изстрелите наистина бяха оглушителни — достатъчно, за да се подразни Мараси, че я е накарал да извади едната тапа.
— Носите си ги навсякъде ли? — попита Дрютън.
— Стерис ги носи.
Както се беше оказало. Мараси се изненада леко, когато Стерис извади един чифт за себе си, а после — с напълно невъзмутимо изражение — подаде един и на нея.
— Значи сте очаквали това да се случи?
— Повече или по-малко — отговори Мараси, без да отклонява поглед от посоката, накъдето бяха изчезнали бандитите.
Дрютън изглеждаше потресен.
— Значи тези неща се случват често?
— Би ли казала, че се случват често, Стерис? — попита Мараси.
— Хм? — обърна се към нея въпросително Стерис и извади едната тапа. — Какво каза?
Мараси стреля още веднъж, после вдигна поглед. „Май уцелих.“
— Лакеят пита дали ни се случват често такива неща.