Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Тримата Огнени танцьори го следваха с лица толкова недокоснати от мисъл, колкото и това на крокодил. Фактически, мислеше Тиамак, като се опитваше да се покаже храбър, той се бе преборил с крокодила и бе оживял. Тези зверове малко се различаваха от него освен по това, че крокодилът щеше поне да го изяде. А тези щяха да го убият само за удоволствие или заради някаква извратена представа за това какво иска техният Крал на бурите. Но дори докато отстъпваше, включен в странен танц на смъртта с преследвачите си, дори докато търсеше отчаяно някакво място, където да спре, Тиамак не можеше да не се чуди как името на малко известен легендарен демон от Севера тези дни може да се окаже в устата на улични побойници в Кванитупул. Нещата наистина се бяха променили, откакто бе напуснал блатата.

— Внимавай, дребосък. — Водачът гледаше зад Тиамак. — Ще паднеш и ще се удавиш.

Стреснат, Тиамак погледна през рамо — очакваше да види неограден канал точно зад гърба си. Видя обаче, че се намира в началото на къса алея, и разбра, че е измамен. Бързо се обърна към преследвачите си — точно навреме, за да избегне страхотния удар на една завършваща с железен шип тояга, която се стовари върху дървената стена до него. Разлетяха се трески.

Тиамак измъкна ножа си и замахна срещу ръката с тоягата. Не улучи, но разпра ръкава на бялата роба. Двамата Огнени танцьори — единият размахваше подигравателно разпрания си ръкав, се приближиха от двете му страни, а водачът зае позиция право пред него. Тиамак отстъпи по алеята, размахал нож в опит да държи и тримата на разстояние. Водачът се изсмя и измъкна и своята тояга изпод робата. Очите му бяха пълни с ужасяващо, невинно веселие.