Пазачът на фара [bg]

– Може би е обичал да живее просто – отбеляза Йоста и влезе в спалнята.

Тя беше също толкова спретната, колкото и всекидневната. Легло с бяла табла, нощно шкафче, редица бели гардероби и бюро.

– Поне има снимка на жена – викна Йоста на Мелберг, вдигайки снимката, облегната на нощната лампа.

– Я да видя. Готина ли е? – попита Мелберг и влезе в стаята.

– Хм, ами по-скоро бих казал сладка.

Мелберг хвърли поглед на снимката и направи гримаса, която показа, че не е особено впечатлен. След това се върна във всекидневната и остави Йоста да стои със снимката в ръка. Чудеше се коя е тя. Трябва да е означавала много за Матс Сверин. Това като че беше единствената снимка в целия апартамент, а и той я бе държал в спалнята.

Йоста я остави внимателно на място и започна да наднича в гардеробите. Вътре имаше само дрехи, никакви други лични вещи. Нямаше тефтери с планове, стари писма, или пък фотоалбуми. Йоста старателно огледа и опипа всички кътчета в спалнята, но скоро установи, че там няма нищо интересно. Сякаш Сверин не бе живял, преди да се нанесе в апартамента. Единственото, което сочеше обратното, беше снимката на жената.

Йоста се върна при нощното шкафче и отново я взе в ръка. Всъщност наистина намираше жената за сладка. Дребна и деликатна, с дълга руса коса, която вятърът бе разхвърлял около лицето й. Йоста приближи снимката до очите си, взирайки се по-подробно в нея. Търсеше нещо, каквото и да е, което да издава коя е жената или поне къде е направена снимката. На обратната страна не пишеше нищо, а на заден план се виждаше единствено зеленина. Но щом я обърна обратно, той веднага забеляза нещо. В десния край се виждаше ръка. Някой влизаше или излизаше от кадър. Ръката беше малка. Снимката бе твърде размазана, за да е напълно сигурен, но изглеждаше като детска ръка. Йоста остави снимката. Дори и да имаше право, това не му помагаше да разбере коя е жената. Обърна се, за да се върне във всекидневната, но се спря. Приближи се до нощното шкафче, взе снимката и я пъхна в джоба си.