Английският шпионин [bg]

— Какво гледаш? — попита Келър.

— Не съм сигурен.

Кристофър се приближи до прозореца и проследи погледа на Габриел.

— Красива е — каза той.

— Може би.

— Новодошла ли е, или е редовна посетителка?

— Очевидно е туристка.

— Защо една красива млада туристка се храни сама?

— Добър въпрос.

Сервитьорът се появи отново, носейки чаша бяло вино, която сложи на масата до пътеводителя на Лисабон. Той отвори бележника си за поръчки, но жената каза нещо, което го накара да се оттегли, без да запише нищо. След малко сервитьорът се върна със сметката. Остави я на масата и си тръгна. Двамата не размениха нито дума.

— Какво се случи? — попита Келър.

— Изглежда, красивата млада туристка е променила намерението си.

— Питам се защо.

— Може би това има нещо общо с телефонното обаждане, което тя не прие.

Сега ръката на жената ровеше в отворената чанта. Когато се появи отново, държеше само една банкнота. Тя я постави върху сметката, затисна я с чашата с вино и се изправи.

— Предполагам, че не го е харесала — каза Габриел.

— Може да я боли главата.

Жената взе чантата си. Преметна дръжката ѝ през рамо и хвърли последен поглед към горния край на улицата. После се обърна в обратната посока, зави зад ъгъла и изчезна от поглед.

— Много жалко — подхвърли Кристофър.

— Ще видим — каза Алон.

Той гледаше как сервитьорът прибра парите, обаче пресмяташе наум след колко време ще я види отново. Изчисли, че ще е след две минути — толкова щеше да ѝ отнеме да измине по успоредната улица обратния път до крайната ѝ цел. Габриел засече времето по часовника си и когато изминаха деветдесет секунди, отново долепи око до окуляра и започна бавно да брои. Когато стигна до двайсет, я видя да излиза от полумрака, с чанта на рамо и все още със слънчевите очила. Жената спря пред входа на наблюдаваната сграда, мушна ключ в ключалката и отвори вратата. Докато влизаше във фоайето, друг наемател — около двайсет и пет годишен мъж, излизаше. Той ѝ хвърли поглед през рамо, но дали от възхищение, или от любопитство, Алон не можеше да каже. Той щракна снимка на наемателя, после погледна към тъмните прозорци на втория етаж. Десет секунди по-късно зад щорите засия светлина.