![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде си?
— При паспортния контрол.
— Има един човек в залата за пристигащи с табела, на която пише „Аштън“. Кажи му да те заведе до колата.
Алон прекъсна връзката, без да каже нито дума повече, и последва жената на паркинга. Автомобилът ѝ — синьо беемве седан с британска регистрация — беше на второ ниво. Тя извади ключа от чантата си, отключи вратите с дистанционното и се настани на шофьорската седалка. Габриел звънна на Келър за втори път.
— Къде си в момента?
— Зад волана на един сребрист пасат.
— Вземи ме от изхода на паркинга за краткосрочен престой.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
— Ако не си там след две минути, ще я изпуснем.
Алон прекъсна връзката и се скри зад една бетонна колона, когато беемвето премина край него. После се спусна тичешком по рампата и се върна на нивото на терминала за пристигащи. Беемвето се показа на изхода. То мина край позицията на Габриел и изчезна от погледа му. Алон започна да набира номера на Кристофър за трети път, но спря, когато видя присветващите фарове на бързо приближаващ фолксваген. Той се шмугна на пасажерската седалка и махна на Келър да кара напред. Настигнаха беемвето, когато то завиваше към шосе А4, водещо към Западен Лондон. Кристофър отпусна педала на газта и запали цигара. Габриел отвори прозореца си и позвъни на Греъм Сиймор.
Обаждането дойде по време на кратката пауза между заседанието с ръководния му състав и посещението на шефа на йорданското разузнаване — човек, когото Сиймор тайно ненавиждаше. Греъм записа набързо главните подробности. По-късно му се искаше да не го беше правил. Жена на име Ана Хубер с германски паспорт и франкфуртски адрес току-що бе пристигнала в Лондон от Лисабон, където бе прекарала една нощ в апартамент, свързан с Еймън Куин. На летище Хийтроу бе взела синьо беемве с британска регистрация AG62 VDR от паркинга за краткосрочен престой. Сега колата пътуваше към Лондон, следвана от бъдещия шеф на израелското разузнаване и един дезертьор от САС, превърнал се в професионален убиец.
Сиймор бе приел обаждането по телефона, запазен за личните му разговори. До него бе апаратът за пряка връзка с Аманда Уолъс в Темс Хаус. Той се поколеба няколко секунди, след това вдигна слушалката до ухото си. Телефонът звънна, без да набира номер. Гласът на Аманда веднага прозвуча в другия край на линията.
— Греъм — каза тя весело. — Какво мога да направя за теб?
— Опасявам се, че моята операция вече се провежда на британска територия.
— Под каква форма?
— Една кола се е отправила към центъра на Лондон.
След като затвори, Аманда Уолъс се качи в личния си асансьор и слезе до оперативния център. Настани се на обичайния си стол на командния пулт и грабна телефона, който отново я свърза с Греъм Сиймор.
— Къде са те? — попита тя.
Изтекоха десет напрегнати секунди, преди Сиймор да отговори. Беемвето наближаваше надлеза Хамърсмит. Аманда Уолъс нареди на един от техниците да пусне картина от системите за видеонаблюдение на екрана в оперативния център. Двайсет секунди по-късно тя видя синьото беемве да профучава сред трафика под дъжда.
— С каква кола е Алон?
Сиймор отговори точно когато пасатът премина пред обектива, три коли зад беемвето. Аманда нареди на техниците от оперативния център да следят движението на двете превозни средства. След това позвъни на шефа на отдел А4 — звеното за тайно наблюдение и оперативна работа на МИ5, и му нареди да постави колите под физическо наблюдение.
В оперативния център влязоха забързано другите служители от ръководния състав, в това число и заместник-директорът Майлс Кент. Аманда Уолъс го помоли да пусне за проверка регистрацията на беемвето. След по-малко от минута Кент вече имаше отговор — в базата данни нямаше сведения за AG62 VDR. Регистрационният номер бе фалшив.
— Разберете дали някое синьо беемве е било обявено за откраднато — нареди рязко Аманда.
Това търсене отне повече време, отколкото първото — близо три минути. Беемве от същата година и модел бе изчезнало преди четири дни в морския град Маргейт. Но то беше сиво, а не синьо.
— Сигурно са го боядисали — каза Аманда. — Разберете кога е оставено на паркинга на Хийтроу и ми осигурете видеозаписа.
Тя погледна към видеостената в оперативния център. Беемвето минаваше през кръстовището на Уест Кромуел Роуд и Ърлс Корт Роуд. Пасатът беше три коли зад него. Габриел Алон, когото Аманда бе срещала само веднъж, се виждаше ясно на пасажерската седалка. Мъжът зад волана — също.