Английският шпионин [bg]

Но когато измина още един ден без следа от него, Келър предложи да предприемат търсенето другаде. Според него Южна Америка беше логичното място. Можеха да се промъкнат в Каракас и да започнат да изкъртват с ритник вратите, докато намерят Куин. Габриел като че ли сериозно се замисли над идеята. В действителност той наблюдаваше около трийсетгодишна жена, която седеше сама в ресторанта в края на улицата. Тя бе оставила дамската си чанта на стола до нея. Чантата беше голяма, достатъчно голяма, за да побере тоалетни принадлежности, дори и кат дрехи за преобличане. Ципът ѝ беше отворен и тя бе обърната по такъв начин, че съдържанието ѝ бе леснодостъпно. Алон си помисли, че някоя от полевите агентки на Службата щеше да остави чантата си на същото място, особено ако в нея имаше пистолет.

— Слушаш ли ме? — попита Келър.

— Следя внимателно всяка твоя дума — излъга Габриел.

Последната дневна светлина гаснеше, а трийсетинагодишната жена все още носеше слънчеви очила. Алон фокусира телеобектива върху лицето ѝ, увеличи изображението и я снима. Разгледа внимателно жената във визьора на камерата. Помисли си, че лицето ѝ е хубаво, лице, достойно да бъде нарисувано. Имаше високи скули, малка и деликатна брадичка, безупречна бяла кожа. Слънчевите очила скриваха очите ѝ, но Габриел предположи, че са сини. Косата ѝ бе дълга до раменете и много черна. Съмняваше се, че цветът е естествен.

В момента, в който Алон я бе снимал, жената разглеждаше менюто. Сега тя гледаше към горния край на улицата. Това не беше предпочитаната гледка. Повечето посетители на ресторанта бяха обърнали глави в обратната посока, откъдето се откриваше по-хубав изглед към града. Появи се един сервитьор. Габриел твърде късно взе параболичния микрофон и го насочи към масата. Чу как сервитьорът каза „Благодаря“ на английски, последвано от внезапно разнесла се танцувална музика. Това беше мелодията на мобилния ѝ телефон. Тя отказа разговора, като натисна един бутон, върна телефона в чантата и извади пътеводител на Лисабон. Алон отново долепи око до окуляра и увеличи изображението, но този път обективът бе насочен не върху лицето на жената, а върху пътеводителя, който тя държеше в ръка. Той беше на английски език на издателство „Фромърс“. След няколко секунди жената го затвори и поднови проучването си на улицата.