Английският шпионин [bg]

— Какво става? — попита той Греъм Сиймор.

— Аманда е наредила на Скотланд Ярд да се намеси и да задържи жената.

— Къде са те?

— Един екип се спуска по Парк Лейн. Втори екип приближава Хайд Парк Корнър откъм „Пикадили“.

Край опръсканото от дъжда стъкло на Алон пробягаха редица луксозни магазини. Художествена галерия, шоурум за домашен дизайн, агенция за недвижими имоти, кафене на открито, където туристи посръбваха напитки под зелена тента. В далечината зави сирена. Тя прозвуча на Габриел като дете, плачещо за майка си.

Келър внезапно удари спирачка. Отпред червената светлина на светофара бе спряла движението. Две коли — такси и частен автомобил — разделяха Алон и Кристофър от беемвето. Пред тях се простираше Бромптън Роуд. От дясната страна на улицата се издигаха пищните кули на универсалния магазин „Хародс“. Воят на сирените се усили, но полицейските патрулки все още не се виждаха.

Светофарът превключи на зелено, превозните средства потеглиха. Те минаха по улица „Монпелие“ край друга редица от магазини и кафенета. След това беемвето зави в една алея, запазена за автобуси, и спря пред клон на банка Ейч Ес Би Си. Предната врата се отвори, жената слезе и спокойно се отдалечи. В един миг тя изчезна под балдахина от чадъри, поклащащи се като гъби по протежение на тротоара.

Габриел погледна синята кола, паркирана до бордюра, тълпите туристи и пешеходци, крачещи бързо под дъжда, и приказната фасада на емблематичния универсален магазин, издигащ се на отсрещната страна на улицата. Накрая сведе поглед към блекбърито, което вибрираше безшумно в дланта му. Имаше есемес от непознат подател, който съдържаше четири думи:

ТУХЛИТЕ СА В СТЕНАТА.