![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
В продължение на петнайсет минути позициите им останаха непроменени: жената седеше в нейното кафене, Габриел — в своето, Келър — зад волана на ситроена. Докато пиеше кафето си, жената се взираше в мобилния си телефон и както изглеждаше, проведе поне един разговор. След това, в девет и половина, тя пъхна телефона в чантата си и отново излезе на улицата. Жената измина няколко крачки на юг към реката, преди да спре внезапно и да махне на едно такси, с което се отправи в обратната посока. Алон бързо напусна кафенето и се настани на пасажерската седалка на ситроена. Келър направи обратен завой и даде газ.
Измина половин минута, преди отново да видят таксито. То си проправяше път на север през сутрешния трафик, като задминаваше с лекота камионите, автобусите, лъскавите седани немско производство на новобогаташите и хъхрещите таратайки на не толкова успелите лисабонци. Габриел рядко бе действал в Лисабон и познанията му за географията на града бяха елементарни. Въпреки това имаше представа накъде се движеше таксито. Маршрутът, който то следваше, бе насочен като стрелката на компас към лисабонското летище.
Навлязоха в модерен квартал на града и се вляха в потока коли, движещи се към голямо кръгово кръстовище в края на зелен парк. Оттам се насочиха на североизток към друго кръгово кръстовище, което ги изведе на Авенида да Република. Към края на булеварда започнаха да срещат първите табели за летището. Таксито следваше указания от тях маршрут и накрая спря пред терминала за заминаващи. Жената слезе и тръгна бързо към входа, сякаш закъсняваше за полета си. Габриел инструктира Келър да остави ситроена на паркинга за кратък престой, с пистолета в багажника и ключовете в магнитната кутийка над лявото задно колело. След това слезе и последва жената в терминала.
Като мина през вратата, тя спря за малко, за да се ориентира и да разгледа подробно голямото електронно табло с разписанието на излитащите самолети, което висеше над блестящата модерна зала. След това се отправи директно към гишето на „Бритиш Еъруейс“ и се присъедини към късата опашка за първа класа. Това си беше голям късмет, защото самолетът на „Бритиш Еъруейс“ летеше от Лисабон само до една дестинация. Полет 501 беше след час. Следващият полет беше чак в седем вечерта.
Габриел извади блекбърито от джоба на палтото си и изпрати есемес до отдел „Пътувания“ на булевард „Цар Саул“, искайки два билета за първа класа за полет 501 на „Бритиш Еъруейс“: единия на името на Йоханес Клемп, а другия — за Адриен Льоблан. От отдела бързо потвърдиха получаването на есемеса и помолиха Алон да изчака. След две минути на екрана му се появиха номерата на запазените места. В първа класа имаше само едно свободно място и със своята безкрайна мъдрост от отдел „Пътувания“ го бяха резервирали за Габриел. За мосю Льоблан беше запазено едно от малкото останали места в бизнес класата. То се намираше в задната част на самолета, в зоната с плачещи деца и миризма на тоалетна.
Алон изпрати друго съобщение до булевард „Цар Саул“ с искане на летище Хийтроу да ги чака автомобил. После прибра блекбърито в джоба си и погледна към жената, която с билет в ръка се насочи към гишето за паспортен контрол. Келър изчака тя да се скрие от поглед, преди да отиде до Габриел.
— Къде отиваме? — попита той.
Алон се усмихна и отвърна:
— У дома.
Те се чекираха поотделно: нямаха куфари, нито какъвто и да било ръчен багаж. Португалският граничен полицай подпечата фалшивите им паспорти, един служител от „Летищна сигурност“ им даде знак да минат през скенера. Имаха да убият четиресет и пет минути преди полета, така че се помотаха из парфюмираните зали на безмитната зона и си купиха по нещо за четене от един павилион за вестници, така че да не се качват в самолета с празни ръце. Жената беше в бординг залата, когато пристигнаха, вперила небесносините си очи в екрана на мобилния си телефон. Габриел седна зад нея и зачака да обявят полета. Първото съобщение бе на португалски, а второто — на английски език. Жената изчака второто, преди да стане от мястото си. Тя пусна мобилния в дамската си чанта и тръгна към пътническия ръкав по пътеката за първа класа. Алон направи същото миг по-късно. Като подаде билета си на служителката, той погледна към Кристофър, който стоеше унило сред тълпата пътници. Келър се почеса по носа със средния си пръст и погледна намръщено едно увито в пелени бебе, което скоро щеше да се превърне в негов мъчител.