Английският шпионин [bg]

— Каква е сградата?

Лавон направи жест с ръка, за да покаже, че е нещо средно между приемлива и окаяна.

— Има ли портиер?

— В Байро Алто?

— На кой етаж е?

— На втория.

— Можем ли да влезем вътре?

— Изненадан съм, че даже питаш — отвърна Ели. — Въпросът е дали искаме да влезем.

— А искаме ли?

Лавон поклати отрицателно глава.

— Когато човек извади късмет да открие временното убежище на човек като Еймън Куин, той не рискува да го пропилее, като се втурне през предната врата. Човек си осигурява постоянен наблюдателен пост и чака търпеливо целта да се появи.

— Освен ако няма други фактори, които да вземе предвид.

— Какви?

— Възможността да бъде взривена друга бомба.

— Или че една жена е напът да роди близнаци.

Габриел се намръщи, но не каза нищо.

— В случай че се чудиш — вметна Ели, — тя е добре.

— Ядосана ли е?

— Тя е по средата на осмия месец от бременността, а мъжът ѝ седи в кафене в Лисабон. Как мислиш, че се чувства?

— Как е нейната сигурност?

— Улица „Наркис“ вероятно е най-безопасната в цял Йерусалим. Узи поддържа охранителен екип пред вратата по 24 часа в денонощието. — Лавон се поколеба, после добави:

— Но всички охранители на света не могат да заместят един съпруг.

Алон запази мълчание.

— Мога ли да направя едно предложение?

— Щом трябва.

— Върни се за няколко дни в Йерусалим. Твоят приятел и аз можем да наблюдаваме апартамента. Ако Куин се покаже, ти първи ще научиш.

— Ако отида в Йерусалим — отговори Габриел, — никога няма да поискам да го напусна.

— Точно затова ти го предложих. — Ели леко се покашля. Това бе знак за предстояща интимност. — Жена ти иска да знаеш, че след месец, а може би и по-рано, отново ще станеш баща. Тя иска да присъстваш на събитието. В противен случай ще съжаляваш, че си се родил.

— Каза ли нещо друго?

— Май спомена нещо за Еймън Куин.

— Какво беше то?

— Очевидно Узи я е запознал с операцията. Жена ти не понася мъже, които взривяват невинни жени и деца. Тя иска да намериш Куин, преди да се върнеш у дома. А после — добави Лавон — иска да го убиеш.

Алон погледна Келър и каза:

— Това няма да е необходимо.

— Да — рече Ели. — Провървя ти.

Габриел се усмихна и отпи от кафето си. Лавон бръкна в джоба на сакото си и извади сребриста флашка. Постави я на масата и я побутна към Алон.

— Както беше поискал, пълното досие, което има Службата, на Тарик ал Хурани, роден в Палестина по време на Голямата арабска катастрофа27, застрелян на стълбището на една жилищна сграда в Манхатън малко преди да се срутят кулите близнаци. — Ели замълча, после добави: — Струва ми се, че ти беше там по това време. Аз някак си не бях поканен.