Английският шпионин [bg]

Ели не спря нито веднъж, за да се ориентира или да погледне картата на града. Той разказваше на немски за откритието, което неотдавна бе направил при разкопки под Стария град на Йерусалим. Когато не работеше за Службата, Лавон преподаваше библейска археология в Еврейския университет като асоцииран професор. Нещо повече, заради монументалната находка, която бе направил под Храмовия хълм, Ели Лавон се считаше за израелския вариант на Индиана Джоунс.

Той спря внезапно и попита:

— Разпознаваш ли го?

— Какво да разпознавам?

— Това място. — Като не получи отговор, Лавон се обърна. — Ами сега?

Алон също се обърна. По цялата улица не се виждаше никаква светлина. Тъмнината правеше сградите безформени, лишени от всякакви отличителни белези.

— Това е мястото, където те са стояли. — Ели направи няколко крачки нагоре по калдъръмената улица. — А човекът, който е направил снимката, е стоял тук.

— Чудя се кой ли е бил той.

— Може да е бил някой, който е минавал по улицата.

— Куин не ми прави впечатление на човек, който ще позволи на някой напълно непознат да го снима.

Лавон отново тръгна, без да каже нито дума повече, и продължи да се изкачва по стръмните улици на квартала. Той направи още няколко завоя наляво и надясно, докато Габриел загуби всякакво чувство за ориентация. Единственият му ориентир беше река Тежу, чиято блестяща като рибени люспи повърхност се появяваше от време на време в пролуките между сградите. Най-накрая Ели забави крачка, спря и кимна към входа на една жилищна кооперация. Тя беше малко по-висока от повечето сгради в Байро Алто — на четири етажа, вместо на три — и на нивото на улицата бе обезобразена с графити. Един от прозоречните капаци на втория етаж висеше косо на едната си панта, цъфнало каскадно цвете се спускаше от балкона с ръждясал парапет. Алон отиде до входната врата и разгледа внимателно домофона. Табелката за апартамент 2Б беше празна. Той постави палеца си на бутона и звънецът прозвуча ясно, сякаш през отворен прозорец или стени от хартия. После Габриел сложи леко ръка върху бравата.

— Знаеш ли колко време ще ми отнеме да отворя това нещо?

— Около петнайсет секунди — отговори Лавон, — но хубавите неща се случват на тези, които чакат.

Алон хвърли поглед към долния край на стръмната улица. На ъгъла имаше миниатюрен ресторант, където Келър равнодушно изучаваше менюто на една маса на тротоара. Точно срещу сградата имаше две ниски, приличащи на бучки захар къщи, а няколко метра по-нататък — друга четириетажна жилищна сграда с яркожълта фасада. На входа ѝ, накъдрена като резенче салам, стояло прекалено дълго на слънце, беше залепена бележка, съобщаваща на португалски и английски, че в сградата има свободен за наемане апартамент.