Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Дивият лов не се подчинява на Дворовете — заяви Гуин. — Ала ние се боим от тях. Лудост би било да не го правим. Когато дойдоха за Кийрън, аз и всички мои Ловци, бяхме принудени да се закълнем в живота си, че няма да се опитаме да оспорим нито процеса, нито резултата от него. Да се опитаме да спасим Кийрън сега, би било равносилно на смърт за нас.
— Ето защо си дошъл при мен. Защото аз не съм дал клетва. Защото дори да бях, аз мога да лъжа. Лъжец и крадец, ето от какво се нуждаеш — каза Марк.
— Онова, от което се нуждая, е някой, на когото мога да имам доверие — заяви Гуин. — Някой, който не е дал клетва, някой, който би предизвикал Двора.
— Не искаме неприятности с теб. — Ема подозираше, че единствено тя бе в състояние да усети усилието, с което Джулиън овладяваше гласа си. — Ала не може да не осъзнаваш, че Марк не би могъл да стори това, което искаш от него. Прекалено опасно е.
— Ние, които препускаме в небето, не се боим нито от опасности, нито от смърт — каза Гуин.
— Щом не се боите от смъртта — отвърна Джулиън, — нека Кийрън посрещне своята.
Студенината в гласа му накара Гуин да потръпне.
— Кийрън няма и двайсет години.
— Нито пък Марк. Ако смяташ, че се боим от теб, имаш право. Лудост би било да не се боим. Знам кой си ти, Гуин — знам, че веднъж си накарал един човек да изяде сърцето на баща си. Знам, че си извоювал властта над Лова на Хърн в битка за Кадаир Идрис. Ще се изненадаш какво още знам. Но Марк ми е брат и няма да допусна отново да рискува живота си в Царството на феите.
— Дивият лов също е братство — заяви Гуин. — Ако не можеш да си наложиш да помогнеш на Кийрън от обич, Марк, направи го от приятелство.
— Достатъчно — изплющя гласът на Даяна. — Уважаваме причината, довела те тук, Ловецо Гуин, но този разговор приключи. Марк няма да ни бъде отнет отново.
Гласът на Гуин изтътна басово:
— Ами ако той поиска да го направи?
Всички погледнаха към Марк. Дори Джулиън се обърна, сваляйки бавно ръка от рамото му. Ема видя страха в очите му и предположи, че е отражение на този в нейните. Ако Марк все още обичаше Кийрън… дори съвсем мъничко…
— Не искам да го направя — заяви Марк. — Не избирам това, Гуин.
Лицето на Гуин се обтегна.
— Нямаш капчица чест.
Светлина проряза облаците над главите им. Бурята отиваше към планините. Сивото сияние сякаш забули очите на Марк, правейки ги неразгадаеми.
— Мислех, че си ми приятел — каза той, а после се обърна и влезе, препъвайки се, в Института, затръшвайки вратата зад себе си.
Гуин понечи да скочи от седлото на коня, но Даяна вдигна ръка с разтворена длан.
— Знаеш, че не можеш да прекрачиш прага на Института.
Гуин спря. За миг, докато се взираше в Даяна, лицето му изглеждаше старо и набраздено от бръчки, макар Ема да знаеше, че той няма възраст.
— Кийрън няма и двайсет години — повтори. — Просто момче.
Чертите на Даяна омекнаха, но преди тя да успее да каже нещо, жребецът на Гуин се изправи на задните си крака. Нещо изхвърча от ръката на Гуин и се приземи на стъпалото в краката на Даяна. Гуин се приведе напред и конят му препусна неудържимо, гривата и опашката му се превърнаха в бял пламък, който се издигна в небето и изчезна, потъвайки в нощната плетеница от облаци.
Джулиън бутна вратата на Института с рамо.
— Марк? Марк!
Празното преддверие се люшна около него, докато той се завърташе. Страхът за брат му бе като физически натиск върху кожата му, стягаше вените, забавяше потока на кръвта му. Не беше страх, който би могъл да назове — Гуин го нямаше, Марк беше в безопасност. Беше просто молба, не отвличане.
— Джулс? — Марк се показа от дрешника под стълбището, където очевидно бе отишъл, за да закачи якето си. Русата му коса беше разчорлена, изражението му — объркано. — Отиде ли си?
— Отиде си.
Отговори му Ема, приближила се зад Джулиън. Даяна, на крачка зад нея, тъкмо затваряше входната врата. Марк прекоси помещението без никакво колебание и обви ръце около Ема.
Ревността, лумнала в гърдите на Джулиън, спря дъха му.
Мислеше си, че е свикнал да вижда Ема и Марк по този начин. Те демонстрираха чувствата си пред другите. Не се целуваха или прегръщаха. Ема не би го направила, мислеше си Джулиън. Не беше такава. Тя бе решителна и практична, и готова да направи онова, което беше необходимо. Ала не беше жестока.