Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво е направил?
— Ще ви обясня — каза Джулиън и стори именно това, сухо и лаконично, без да влага емоции.
Въпреки това, когато приключи, и Изабел, и Саймън изглеждаха бесни.
— Как смее! — възмути се Саймън. — Защо си мисли, че…
— Но той е инквизиторът. Научил е, че Клеъри и Джейс не са се върнали — прекъсна го Изабел. — Клейвът знае, че е опасно, особено сега. Защо изпращат вас?
— Защото Анабел избяга в земите на елфите, а според него тя е наш проблем — каза Ема.
— Това е нелепо. Та вие сте още деца — рече Саймън.
Изабел го срита лекичко.
— Ние направихме доста, когато бяхме деца.
— Защото бяхме принудени — изтъкна Саймън. — Защото нямахме друг избор.
Той се обърна към Ема и Джулиън.
— Можем да ви измъкнем от тук. Да ви скрием.
— Не — заяви Джулиън.
— Иска да каже, че ние също нямаме друг избор — обясни Ема. — Съществува прекалено голяма опасност Черната книга да бъде използвана за ужасни цели от Анабел или от краля на тъмните елфи. Невъзможно е да предположим кой би могъл да пострада, а ние имаме най-голям шанс да намерим книгата. Никой не си е имал работа с Анабел… В известен, странен, смисъл никой не я познава по-добре от Джулиън.
— Освен това бихме могли да потърсим Джейс и Клеъри. Не е, като Хорас да възнамерява да изпрати някой да ги намери — допълни Джулиън.
Лицето на Изабел придоби каменно изражение.
— Защото е задник, искаш да кажеш?
— Защото не му харесва подкрепата, на която те се радват, нито това какъв респект изпитват хората към тях, както и към вас и Алек — каза Джулиън. — Колкото по-дълго ги няма, толкова по-добре за него. Иска да затвърди властта си… не му трябват завърнали се герои. Сигурен съм, че Джия ще се опита да помогне, но той изобщо няма да я улесни. Винаги може да намери начини да я забави.
Джулиън беше пребледнял, очите му бяха заприличали на синьото морско стъкло в гривната му. Нейният парабатай може и да не изпитваше нищо, помисли си Ема, но все още разбираше чувствата на другите, навярно прекалено добре. Беше привел единствения довод, на който Саймън и Изабел нямаше как да възразят: безопасността на Клеъри и Джейс.
Въпреки това Саймън се опита:
— Ние също бихме могли да измислим нещо. Начин да ги потърсим. Предложението да ви скрием все още е валидно.
— Ако изчезна, ще си го изкарат на семейството ми — рече Джулиън. — Това е един нов Клейв.
— Или пък онзи, който винаги се е крил под стария — каза Ема. — Ще се закълнете ли, че няма да кажете никому, нито дори на Джия, че отиваме в земите на феите?
Никой не бива да научава. Ако Джия поиска обяснение от Хорас, той ще й издаде тайната ни.
Саймън и Изабел изглеждаха притеснени, но все пак и двамата обещаха.
— Кога искат да тръгнете? — попита Изабел.
— Скоро — отвърна Джулиън. — Дойдохме само за да си съберем нещата.
Саймън изруга под носа си. Изабел поклати глава, а после се наведе, откопча една верижка от тънкия си глезен и я подаде на Ема.
— Благословено желязо. Отровно е за феите. Сериозно ще подсили ударите ти, ако го носиш.
— Благодаря.
Ема уви два пъти верижката около китката си и я закопча здраво.
— Имам ли нещо от желязо? — Саймън се огледа трескаво, а после бръкна в джоба си и извади миниатюрна фигурка на стрелец. — Това е героят ми от Тъмници и дракони, лорд Монтгомъри…
— О, господи — каза Изабел.
— Повечето фигурки са калаени, но тази е от желязо. Купих я от Кикстартър. — Саймън я подаде на Джулиън. — Просто я вземи. Може да се окаже полезна.
— Не разбрах и половината от това, което каза току-що, но ти благодаря.
Джулс прибра играчката в джоба си.
Възцари се неловко мълчание. Най-сетне Изабел го наруши, местейки погледи между Джулиън и Ема.
— Благодаря ви. И на двамата. Това е невероятно храбра постъпка. — Тя си пое дълбоко дъх. — Когато намерите Клеъри и Джейс, а аз знам, че ще успеете, кажете на Джейс за Робърт. Той трябва да знае какво се е случило със семейството му.
7
Каменни цветя
Беше ясна калифорнийска нощ, откъм пустинята повяваше топъл вятър, луната беше ярка и определено се беше издигнала в небето, когато Кристина се измъкна през задната врата на Института и се поколеба на най-горното стъпало.
Беше странна вечер — Хелън и Ейлийн бяха сготвили спагети и бяха оставили тенджерата на печката, така че който иска, да дойде и да си сипе. Кристина се беше нахранила заедно с Кит и Тай, които се бяха прибрали с грейнали очи и вид, сякаш бяха далече от тук, в свой собствен свят. В един момент Дру се беше появила, носейки чинии, които беше оставила в мивката.