За честта на крадеца [bg]

— Няма да участвам в следващите хвърляния — каза на останалите, избута стола си назад и стана.

Другите мърмореха и ме зяпаха враждебно, докато сядаха, тъмните им очи тлееха ядосано.

С Джелем седнахме до малка маса при стената на кафенето. Едно момче надникна от предната врата, за да провери каква е тази врява, и аз му махнах да дойде при нас. Поръчах на джански един кафеник за себе си, друг за Джелем и нещо по-леко за хапване — каквото им се намира в кухнята.

През стената чувах тиха ритмична музика и приглушен говор в кафенето.

— Виждам, че някои от заклинанията са били използвани — каза Джелем накрая.

— Мога да потвърдя това от собствен опит.

Джелем ме изгледа.

— Предполагам, че не дължиш опита си на Нико?

— Не е в неговия стил. — Намръщих се. — Защо питаш?

Той вдигна рамене.

— Защото е сред малцината, които могат да платят за това. Все пак си прав — ако той искаше да ти види сметката, или щеше да си мъртъв, или щеше да си на два дена път от града.

— Острието се казваше Тамас.

— Имаш ли представа кой го е наел?

Момчето ни донесе кафето. С Джелем само се споглеждахме, докато то ни наливаше.

— Затова дойдох — казах, щом момчето се прибра вътре.

— Тъй ли било… — Джелем сведе поглед към въжето, цъкна с език, сложи го настрана и отпи голяма глътка кафе. — Лошо.

Знаех, че не говори за кафето.

Казвали са ми, че има различни определения за видовете магия, но за сродниците само три вида имат значение — законна, незаконна и имперска. На законната магия не обръщаме внимание. Не можем да изкараме пари от нея. Имперският култ си е присвоил благословиите, успокояването на душите в отвъдното и „чудотворните“ лекове, а братството на уличните усти не допуска никой друг до заклинанията за поправяне, премахването на брадавици, амулетите и останалите всекидневни нужди на клиентите. Няма къде да се наместим.

Но с незаконната магия е друго. От памтивека тя е една от най-изгодните далавери за сродниците. Искаш някой да пострада, без да останат белези? Или да изгори каменна къща? Или товарът на конкурент да изгние на пристанището? Има си хора, които могат да изрекат такива заклинания… но това струва пари. Много пари.

Срещу още повече пари могат да изработят за тебе и предмет, носещ в себе си магия. Всеки може да я използва. Магия, която да нарани, да чупи, да убива, без използващият я да вложи никакво усилие. Магия, която е под възбрана от три века след Бунтовете на големите в Нимения. Накратко — магия, заради която ще те обесят, ако те спипат да носиш такъв предмет.

А имперската магия… Дори ние сме достатъчно благоразумни да не припарваме до нея. Да дразниш империята с парче въже като на Тамас е едно. Но да си играеш с магия, която Ангелите са дарили на императора и неговия двор, която може да изравни здание със земята или да опожари гора за минути? Ще го кажа така — онези, които изработват или носят магически предмети, умират. А хората, които си играят с имперска магия, се превръщат в пример за назидание — пример, траещ десетилетия или дори по-дълго.