За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
— Трябва да науча кой е изпратил острието да ме пречука — казах на Джелем. — И може би ще си помогна, ако знам кой е изработил въжето. Ти си познавач на преносимата магия, затова…
Многозначително оставих изречението недовършено.
— Невъзможно е — отвърна той, вперил поглед в чашата кафе пред себе си. — Язани — устите, както ги наричате вие, — не пишат имената си върху онова, което изработват. Поне умните сред тях не го правят, а аз подозирам, че направилият това въже е от умните.
— Ако е така, как Недостижимите успяват да ги издирят?
Джелем вдигна рамене.
— Не съм имперски магьосник. Не знам.
Налях си още кафе.
— И все пак… — каза той.
Ухилих се. Предполагах, че отговорът му е нещо повече от обикновено „не“.
— Това не означава, че не мога да огледам самото въже.
— На определена цена? — уточних аз.
— Особено в този случай — потвърди Джелем.
— И колко ще струва?
Той разпери плавно ръце.
— Трудно е да се каже. Зависи колко сложна е магията. Щом си изясня кой може да е омагьосал въжето, ще мога по-добре да…
— Я почакай — спрях го. — Нали каза, че не можеш да научиш кой го е направил?
— Вярно.
— Но…
Джелем вдигна ръка.
— Потърпи малко.
Наведох се към него.
— Не ми казвай да търпя! Ако ме разиграваш…
— Не — пак ме възпря Джелем. — Потърпи. Донесоха ти храната.
Озърнах се и едва не заврях лицето си в чинията, минаваща покрай рамото ми. Чинията ме заобиколи в последния миг, момчето се усмихна смутено и сложи вечерята на масата пред мен.
В чинията имаше салата от ядки, зелени листа и нарязани плодове, разбъркани с лютива мазнина. Момчето сложи до нея купчинка тънки питки и купичка с нарязани чушки и боб, киснати в тъмен оцет. Типични джански гозби.
Поклони се и ни остави да се храним и аз изведнъж осъзнах колко съм прегладнял. Започнах да се тъпча в захлас. Джелем се засмя снизходително и подхвърли нещо за превъзходството на техните ястия над имперските. Свих рамене небрежно, защото устата ми беше прекалено пълна.
След няколко минути станах по-умерен в храненето. На масата се появи нов кафеник и аз използвах силния аромат на напитката, за да укротя малко приятния огън в устата си. Вече забелязвах вкуса на храната — беше превъзходен. Споменах задоволството си пред Джелем.
— Разбира се. — Той се ухили до уши. — Да не мислиш, че иначе щях да идвам в това кафене? — Приведе се над масата и добави по-тихо: — Пък и съдържателят е втори братовчед на жена ми. Всички в рода им готвят прекрасно. Аания няма да ми прости, ако ходя другаде.
И аз се усмихнах. Лесно си представих как дребничката и крехка, но сприхава Аания гълчи своя съпруг магьосник.
Облегнах се удобно, откъснах залък от питката и реших да се възползвам от благото настроение на Джелем.
— Каза нещо — подхванах, докато топях залъка в купичката с боба и чушките — за въжето на Тамас…
Той въздъхна и притвори очи.
— Казах, че не мога да открия кой е направил въжето, и това е самата истина. Мога обаче да науча как е било направено. Няма чак толкова много начини да събереш на едно място магията и да я вплетеш в такъв предмет.
— И с какво ще ни помогне, ако знаем как е направено? — попитах аз.
Джелем отвори очи и ме изгледа, сякаш съм фазан, който пита защо ще бъде изяден.
— Отговорът на „как“ ни показва кой подход към магията е бил използван. И доколко изкусен в магията е този човек. И приблизително колко е готов да похарчи някой, за да се отърве от тебе. И освен това може би ще ми разкрие как самият аз да правя такива очарователни дреболийки. — Докосна въжето за миг. — Магията е обвързана в руните, което би трябвало да ме улесни.
Взрях се в късчетата хартия, които стърчаха от възлите. Поддадох се на внезапно хрумване, бръкнах в кесията и извадих ивицата хартия, която бях намерил сред вещите на Ател Хилежа.
— А какво можеш да откриеш в това нещо?
Джелем взе хартийката с дългите си пръсти и я обърна към висящата над нас лампа.
— За мен не означава нищо — призна след малко. — Защо питаш?
Взех си хартийката.
— Не успях да разгадая какво е написано на листчето. Просто ми щукна, че може да са някакви знаци или символи, използвани в магията.
— Дори да е така, досега не съм виждал подобни.
— Наслушах се на такива приказки напоследък.