Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » За честта на крадеца [bg]
За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За честта на крадеца [bg]

Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:

ЧЕСТТА МОЖЕ ДА ТЕ ПОГУБИ Смъртта дебне зад ъгъла. Идрека е опасен град. Нужни са сръчни ръце и зорки очи, за да оцелееш по неговите улици. За щастие Дрот има и едното, и другото. От години принадлежи към сродниците — банди крадци и убийци, които вилнеят от пристанищните бордеи до най-изисканите квартали. Надушва и премахва отрано неприятностите и припечелва с контрабаса на реликви. Но когато главатарят му заповядва да открие кой притиска онези, които са под негова закрила, Дрот се натъква на много по-голяма загадка. Има една книга — реликва, с която искат да се сдобият твърде опасни хора. Книга, която може да повали императори и да съсипе подземния свят на престъпниците. Книга, която сега пари ръцете на Дрот…
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 151
Перейти на страницу:

— Трябва да науча кой е изпратил острието да ме пречука — казах на Джелем. — И може би ще си помогна, ако знам кой е изработил въжето. Ти си познавач на преносимата магия, затова…

Многозначително оставих изречението недовършено.

— Невъзможно е — отвърна той, вперил поглед в чашата кафе пред себе си. — Язани — устите, както ги наричате вие, — не пишат имената си върху онова, което изработват. Поне умните сред тях не го правят, а аз подозирам, че направилият това въже е от умните.

— Ако е така, как Недостижимите успяват да ги издирят?

Джелем вдигна рамене.

— Не съм имперски магьосник. Не знам.

Налях си още кафе.

— И все пак… — каза той.

Ухилих се. Предполагах, че отговорът му е нещо повече от обикновено „не“.

— Това не означава, че не мога да огледам самото въже.

— На определена цена? — уточних аз.

— Особено в този случай — потвърди Джелем.

— И колко ще струва?

Той разпери плавно ръце.

— Трудно е да се каже. Зависи колко сложна е магията. Щом си изясня кой може да е омагьосал въжето, ще мога по-добре да…

— Я почакай — спрях го. — Нали каза, че не можеш да научиш кой го е направил?

— Вярно.

— Но…

Джелем вдигна ръка.

— Потърпи малко.

Наведох се към него.

— Не ми казвай да търпя! Ако ме разиграваш…

— Не — пак ме възпря Джелем. — Потърпи. Донесоха ти храната.

Озърнах се и едва не заврях лицето си в чинията, минаваща покрай рамото ми. Чинията ме заобиколи в последния миг, момчето се усмихна смутено и сложи вечерята на масата пред мен.

В чинията имаше салата от ядки, зелени листа и нарязани плодове, разбъркани с лютива мазнина. Момчето сложи до нея купчинка тънки питки и купичка с нарязани чушки и боб, киснати в тъмен оцет. Типични джански гозби.

Поклони се и ни остави да се храним и аз изведнъж осъзнах колко съм прегладнял. Започнах да се тъпча в захлас. Джелем се засмя снизходително и подхвърли нещо за превъзходството на техните ястия над имперските. Свих рамене небрежно, защото устата ми беше прекалено пълна.

След няколко минути станах по-умерен в храненето. На масата се появи нов кафеник и аз използвах силния аромат на напитката, за да укротя малко приятния огън в устата си. Вече забелязвах вкуса на храната — беше превъзходен. Споменах задоволството си пред Джелем.

— Разбира се. — Той се ухили до уши. — Да не мислиш, че иначе щях да идвам в това кафене? — Приведе се над масата и добави по-тихо: — Пък и съдържателят е втори братовчед на жена ми. Всички в рода им готвят прекрасно. Аания няма да ми прости, ако ходя другаде.

И аз се усмихнах. Лесно си представих как дребничката и крехка, но сприхава Аания гълчи своя съпруг магьосник.

Облегнах се удобно, откъснах залък от питката и реших да се възползвам от благото настроение на Джелем.

— Каза нещо — подхванах, докато топях залъка в купичката с боба и чушките — за въжето на Тамас…

Той въздъхна и притвори очи.

— Казах, че не мога да открия кой е направил въжето, и това е самата истина. Мога обаче да науча как е било направено. Няма чак толкова много начини да събереш на едно място магията и да я вплетеш в такъв предмет.

— И с какво ще ни помогне, ако знаем как е направено? — попитах аз.

Джелем отвори очи и ме изгледа, сякаш съм фазан, който пита защо ще бъде изяден.

— Отговорът на „как“ ни показва кой подход към магията е бил използван. И доколко изкусен в магията е този човек. И приблизително колко е готов да похарчи някой, за да се отърве от тебе. И освен това може би ще ми разкрие как самият аз да правя такива очарователни дреболийки. — Докосна въжето за миг. — Магията е обвързана в руните, което би трябвало да ме улесни.

Взрях се в късчетата хартия, които стърчаха от възлите. Поддадох се на внезапно хрумване, бръкнах в кесията и извадих ивицата хартия, която бях намерил сред вещите на Ател Хилежа.

— А какво можеш да откриеш в това нещо?

Джелем взе хартийката с дългите си пръсти и я обърна към висящата над нас лампа.

— За мен не означава нищо — призна след малко. — Защо питаш?

Взех си хартийката.

— Не успях да разгадая какво е написано на листчето. Просто ми щукна, че може да са някакви знаци или символи, използвани в магията.

— Дори да е така, досега не съм виждал подобни.

— Наслушах се на такива приказки напоследък.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)