![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Че двамата са били разстреляни на друго място.
— Правилно. Ако са били убити в пещерата, трябваше да намерим куршумите. А, и едно странно нещо. Пясъкът в пещерата беше смесен с много фино смачкани охлювени черупки. Там вътре трябва да е имало хиляди от тях.
— О, боже! — измърмори Монталбано. Сънят, кошмарът, голото тяло на Ливия, върху което пълзяха градински охлюви. Какъв смисъл имаше всичко това? Сложи ръката си върху челото, което беше окъпано в пот.
— Зле ли ти е? — попита го притеснено Якомуци.
— Нищо ми няма, само някакъв световъртеж, чувствам се само леко уморен.
— Обади се на Катарела и му кажи да ти донесе един ликьор от бара.
— Катарела? Ти майтапиш ли се? Този, веднъж като му казах да ми донесе едно еспресо, се върна с пощенска марка.
Якомуци остави на масата три монети.
— От тези, които бяха в гаванката. Другите ги изпратих в лабораторията. Няма да ти послужат за нищо, запази си ги за спомен.
14
С Аделина беше възможно да не се видят през целия сезон. Всяка седмица Монталбано оставяше на масата в кухнята пари за пазаруване и през трийсет дни заплатата й. Бяха си изградили обаче някакъв непринуден начин за общуване — когато Аделина искаше повече пари за пазаруване, му оставяше на масата касичката. Тя беше от глина, Монталбано я беше купил от някакъв панаир и я използваше за украшение. А когато имаше нужда да му се купят чорапи или гащи, тя му оставяше един чифт на леглото. Естествено, системата не функционираше еднопосочно, защото и Монталбано й съобщаваше някои неща, като използваше по-странни знаци, които тя обаче разгадаваше. От известно време комисарят беше разбрал, че ако той е напрегнат, притеснен, нервен, Аделина подразбираше за това от начина, по който той сутрин оставяше къщата. Тогава правеше така, че той да завари някакви специални гозби, които да му повдигнат настроението. И през този ден Аделина се беше мобилизирала, тъй като Монталбано намери готов в хладилника соса от сепии, гъст и тъмен, както му харесваше на него. Имаше ли, или не риган в него? Мириса го дълго, преди да го сложи да се затопли, но този път разследването му беше безрезултатно. Като свърши с яденето, си сложи банския с намерението да направи една кратка разходка по брега на морето. Повървя съвсем малко, но се почувства уморен и усети, че прасците го заболяха.
„Правенето на секс накрак или разхождането по сух пясък води човека до гибел.“
Само веднъж беше „чукал“ изправен и след това не се чувстваше чак толкова смазан, както твърдеше пословицата, но беше вярно, че по пясъка, дори и върху влажния, който е близо до морето, беше изморително да се върви. Погледна часовника и се удиви: какво ти малко! Беше се разхождал цели два часа! Сгромоляса се, сядайки.
— Комисарю! Комисарю!
Гласът идваше отдалече. Изправи се с усилие. Погледна морето, убеден, че някой го викаше от някаква дървена или надуваема лодка. В морето обаче не се виждаше жива душа чак до линията на хоризонта.
— Комисарю, тук съм! Комисарю!
Обърна се. Беше Торторела, който му махаше с ръце от междуградското шосе, успоредно на плажа в един дълъг участък.
Докато се миеше и се обличаше бързешком, Торторела му каза, че в полицейския участък се е получило анонимно обаждане.
— Кой го пое? — попита го Монталбано.
Ако беше отговорил Катарела, кой знае какви глупости беше разбрал и предал.
— Не, господине — каза му, усмихвайки се, Торторела, прочел мисълта на началника си. — За момент той отиде до тоалетната и аз го замествах на телефонната централа. Гласът имаше типичния акцент на човек от Палермо, поставяше „и“ на мястото на „р“, но е възможно да го правеше нарочно. Каза, че на Егрека в една зелена кола се намира трупът на някакъв рогоносец.
— Кой отиде натам?
— Фацио и Галуцо, аз дойдох набързо да ви потърся. Не знам дали съм направил добре, може би телефонното обаждане е някаква шега, подигравка.
— Ех, колко ни харесва на нас, сицилианците, да се вземаме на подбив!
Пристигна на Егрека в пет — часа, наричан от Джедже „смяна на караула“, в който некомерсиалните двойки, тоест тези на любовниците, прелюбодейците и годениците, си тръгваха от мястото, слизаха („Във всеки един смисъл“ — помисли си Монталбано), за да опразнят терена за стадото на Джедже: руси проститутки от Източна Европа, български травестити, нигерийки като абанос, бразилски хомосексуалисти, марокански гейове, курви и така нататък, едно истинско ООН на фалоса, задника и „сливата“. Зелената кола стоеше там с отворен багажник, обградена от три коли на карабинерите. Тази на Фацио беше леко настрана. Слезе, а Галуцо го пресрещна.