Натрапчиви мисли за петък [bg]

Когато Саша се прибра, Фрида четеше приказка на Итън. Разказваше се за голям брой животни, които седят на дръжката на една метла. Той знаеше текста наизуст и често подсказваше думите.

— Чета му я вече за шести път — каза Фрида, като се изправи. — Ако се опитам да му прочета нещо друго, той задържа дъха си и лицето му става аленочервено. Още малко, и ще се спука. Удивително е колко много сила може да има в едно дете.

— А беше ли послушен? — Саша се наведе да го целуне, но той се отскубна от нея и изчезна под масата, където започна да трака с играчките.

— Беше много послушен.

— Ти направо ме спаси.

— Едва ли е точно така.

— Утре си взех почивен ден — казах им, че ще ходя на научна конференция в Бирмингам. Имам нужда от време, за да се поровя в обявите за детегледачки. Не понасям мисълта за това. Да започна всичко наново с някаква непозната. Бих напуснала работата си, но не знам дали бих понесла да се изолирам от външния свят и да бъда просто майка. Именно от това се страхувам: да се срина психически, както стана преди. Не искам онези дни да се повторят. Не искам Итън да ме вижда в онова състояние. Никога.

— Мисля, че можеш да избегнеш всичко това — обади се Фрида след кратко мълчание.

— Как?

— Аз ще поема грижата за Итън за известно време. Да речем, за седмица-две. А и ти можеш да си вземеш полагаемата отпуска.

— Ти сериозно ли говориш?

— Разбира се.

— Защо го правиш?

— Защото имаш нужда от човек, който да се грижи за Итън. Някой, на когото можеш да имаш доверие. — Фрида се насили да се усмихне насърчително. — Хората обикновено не обръщат внимание на жена с дете, а на мен точно това ми трябва.

— На мен ли го казваш… — изрече Саша с горчивина.

— По този начин ще си помагаме взаимно, докато намериш нова бавачка.

— Мисля, че идеята ти е чудесна.

— Почакай — каза Фрида със сериозен тон. — Ще трябва добре да си помислиш. Ако не съобщиш за мен на властите, това се тълкува като престъпление.

— Изобщо не ме интересува.

— Могат да се усъмнят.

Саша решително тръсна глава.

— Никой няма да разбере.

— Но Итън знае.

— Итън няма да каже на никого. Той не е достатъчно голям, за да прави връзка между нещата. Ако нещо не е пред очите му, значи то не съществува.

Фрида си спомни как Итън стоеше на крачка от нея и закрил очите си с длани, си мислеше, че е невидим.

— Добре — каза тя. — Тогава да опитаме.

— Фрида, аз наистина не знам какво щях да правя без теб. Когато те видях тази сутрин, помислих, че сънувам — и сънят все още продължава. Тайно се надявах, че Кристин все пак ще се появи на вратата — облечена с яке, мятаща неодобрителни погледи. Тя е ужасна жена, нали?