Политичестки ред и политически упадък [bg]

Гърция не успява да изгради силна, легитимна, автономна държава до утвърждаването на демокрацията през XIX в. Всъщност като част от Османската империя Гърция не е суверенна държава и на нейната територия има многовековна съпротива срещу събирането на данъците от османските власти, известни като арматолоти[20] и клефти[21]. Вдъхновени от идеалите на Френската революция, през 1821 г. гърците обявяват независимост и въстават срещу турското владичество. Те не успяват да се освободят сами, което става след намесата на Франция, Великобритания и Русия, които изпращат военноморски сили и експедиционна армия и изгонват турците. Освобождението на Гърция е в известен смисъл един от първите случаи на това, което днес се нарича „хуманитарна интервенция“ – военна интервенция в резултат на морални съображения в съчетание със стратегически интереси от страна на международната общност. Гръцката независимост се превръща в обща кауза на либералните европейски кръгове, а поетът лорд Байрон е Бернар Анри – Леви[22] на своята епоха. Чужденците продължават да контролират гръцката политика дълго след обявяването на независимостта през 1830 г., а Великите сили качват баварския принц Ото Вителсбах на гръцкия престол. Баварците внасят войски и опитни администратори с надеждата да изградят модерна, централизирана, неперсонална администрация. Но както при много съвременни опити за изграждане на модерна държава в една развиваща се страна, съветниците на Ото не са в състояние да контролират неговите гръцки поданици. Изправен пред все по – засилваща се съпротива срещу своето управление, Ото признава конституцията от 1844 г. и избирателното право за мъжете през 1864 г. По този начин Гърция се превръща в една от първите изборни демокрации в Европа цяло поколение преди това да се случи във Великобритания. Както в САЩ, демокрацията е утвърдена преди изграждането на модерна държава.