Светлина в пукнатините [bg]

— Как се усети в крайна сметка? — попита Жером.

— Дългогодишно обучение. Познаване в дълбочина на човешката природа — нареждаше Гамаш. — А и тя ми даде това.

Извади от джоба си прилежно сгънато листче и протегна ръка.

Ако Жером наистина е открил нещо, трябва да допусна, че домът ни и кабинетът ми се подслушват. Казах му да събира багажа за Ванкувър, но не искам да въвличам и дъщеря ни. Какво предлагаш?

— След като Оливие ми се обади и ми каза, че можем да отседнем в тази къща, написах бележка на гърба на тази, която ми даде Терез, и помолих инспектор Лакост да й я покаже — обясни Гамаш.

Жером обърна листчето. С почерка на Гамаш там бе написано набързо: "Идете на летището навреме за полета си, но не се качвайте на самолета. Вземете такси до търговския комплекс "Диз-Трант" в Бросар. Ще ви чакам там. Знам едно безопасно място".

Доктор Брюнел върна бележката на Гамаш. Забелязал бе първото изречение в съобщението на жена си: "Ако Жером наистина е открил нещо…".

Докато другите двама разговаряха, някогашният лекар отпиваше от виното си и се взираше в камината. Вече не можеше да става дума за "ако".

Не бе казал на Терез, но когато тя най-сетне заспа онази нощ, той направи една глупост. Отиде пред компютъра си и опита отново. Проправи си път все по-дълбоко и по-дълбоко в системата. От една страна, за да види какво ще открие, но от друга — за да привлече вниманието на наблюдателя. Ако имаше такъв. Искаше да го подлъже да излезе от бърлогата си.

И успя. Наблюдателят се появи, но не там, където Жером Брюнел очакваше. Не зад него, по петите му, а пред него. Примамил го бе.