![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Спомняш ли си как точно формулира въпроса — настоя Фелисия.
— Докъде имаш право да стигнеш. Представи си, че някой се опита да те убие. Имаш ли тогава право ти да убиеш? Приблизително така звучеше.
— И ти какво му отговори? — пак попита Аника Карлсон.
— Да. И не. Всъщност вие би трябвало да знаете, нали? Право да се приложи ответно насилие според степента на заплаха. Плюс допълнително като поука за нападателя. Като например добавъчен ритник просто за кеф, когато извършителят вече се е проснал и се гърчи.
— Останал ли си с впечатлението, че Седми пита от свое име? Че той самият е станал жертва на нападение? — попита Аника Карлсон.
— Това шега ли беше? — рече Адвоката. — Седми е израснал в Сомалия. Дали е бил жертва на нападение? Влезте да погледнете в нета. Добре дошла на Земята, госпожо полицай.
— Имах предвид тук, в Швеция — поясни Аника Карлсон. — Нещо да му се е случило в Швеция.
— Да, питах го. Отрече категорично, вече ви казах. Разбира се, като изключим всички расисти, които такъв като Седми е принуден да търпи. Направо да ги пратят в Бедрок, ако случайно питаш мен.
— Остана ли с впечатлението, че те пита заради някого? — попита Фелисия Петершон.
— Това обаче пропуснах да го попитам — отвърна Адвоката. — Пък и предвид изживяното сутринта май не беше твърде странно. Да сметна, че се отнася за самия него, имам предвид. Толкова ли е странно?
— Наистина не е — усмихна се Фелисия.
После си тръгнаха. Йенса ги изпрати до улицата, с което даде на Аника Карлсон неочакваната възможност да оправдае имиджа си в Полицейското управление на Солна.
— Като стана въпрос за загриженост за околната среда: как ще стане човек да мине оттук с детска количка и да се опита да се провре по тротоара?
— Споко, споко, ще оправим нещата — отвърна Йенса и вдигна ръце в умолителен жест.
— Хубаво — отвърна Аника Карлсон. — Значи да приема, че всичко ще бъде наред, когато дойдем следващия път.
— А как да тълкуваме това? Въпросите му за правото на самоотбрана? — попита Фелисия. — Мъглата се сгъстява. Крайно време да просветите по-младата колежка.
— Съвсем ясно е, че Даниелсон е умрял вечерта преди да го открие Акофели — отвърна Аника Карлсон.
— Според съдебния лекар — кимна Фелисия.
— Не само — отговори Аника Карлсон. — Аз бях там преди седем сутринта, а Ниеми и Чико още не се бяха появили, та използвах да го докосна.
— Ай, ай, ай — ухили се Фелисия. — Огледът се прави без пръстови отпечатъци. Преподавателят ми по съдебна медицина винаги ми го опяваше, докато бях в академията.
— Трябва да съм го забравила — отвърна Аника Карлсон. — Пък и бях с ръкавици.
— И?
— Вкочанен труп. Така че нямам абсолютно никакви проблеми с чичо доктор. Поне този път. Напълно споделям мнението му.
— Така да бъде — отвърна Фелисия. — Какво ще кажеш да хапнем, преди да поемем към Ринкебю? В Солна Център има едно хубаво място за суши.
— Дадено — отвърна Аника Карлсон, която мислеше за друго.
Какви са тези работи? Нещата стават все по-объркани и по-объркани.
31
Докато колегите му по всяка вероятност търчаха като подплашени пилци, Бекстрьом посети едно дискретно ресторантче в Солна Център. Хапна свинска пържола със сметаново-гъбен сос и картофени крокети, изпи една голяма бира. Дори мушна две-три шотчета, като не изпускаше входа от орловия си взор. Не че очакваше Тойвонен или Ниеми да направят опит да ударят скришом някое питие в работно време, но нямаше никакво намерение да се остави да го изненада двойка жадни фински селяци.
След чаша кафе, малко парче наполеон и миг медитация и размисъл той се върна в полицейското управление. Подсилил и тялото, и душата си, Бекстрьом мина през гаража и срещна своя приятел пазача.
— Искаш да използваш фургончето да удариш една глава? — досети се неговият събрат.
— А свободно ли е? — попита Бекстрьом.
— Да. От отдел „Наркотици“ клечаха да дебнат цяла нощ, та сега си къртят по домовете.
— Събуди ме след два часа — заръча Бекстрьом. — Бях в движение почти цяло денонощие, та е крайно време да се поизпъна.
Два часа по-късно седеше в кабинета си. С бистър като кристал ум, с остър като бръснач език, а първият, който осъзна това, бе техният прокурор, дето се обади по телефона с известието, че е пуснала Роланд Столхамар от ареста.