![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Окей — отвърна той в опит да смекчи гласа си, понеже Аника Карлсон вече беше присвила очи. — Ще ме извиниш, Фелисия, но все още не разбирам защо това да е толкова необичайно.
— Понеже е изчезнал — отговори Фелисия Петершон. — Септимус Акофели е изчезнал.
— Изчезнал — повтори Бекстрьом.
Какви ги плещи тая, си каза.
— Изчезнал — кимна Фелисия. — Навярно е в неизвестност още от петък. Сутринта както обикновено е разнасял вестници, но така и не се появява във фирмата за доставки, където работи денем. Случва се за първи път, а е там повече от година. Телефонът му също не работи от петък насам. Изключен е. Последното позвъняване от него е онова от 23:15 в четвъртък вечер до предплатения номер с неизвестен собственик, оттогава телефонът е изключен.
— Така — обади се Бекстрьом и кимна насърчително.
Черньото е свил чантата, помисли си.
— От работата му са го търсили на няколко пъти в петък — продължи Фелисия. — След като и в понеделник не се появил във фирмата, един от неговите колеги отишъл до тях и звъннал на вратата. Живее в Ринкебю, на Фурнбювеген 17, но никой не отворил. Колегата излязъл в двора, за да надзърне през прозореца. Обитава боксониера на партера, завесите не били дръпнати. Според колегата му апартаментът изглеждал празен. Та не си е бил у дома, освен ако не се е криел, за да не отвори вратата. По-късно същия ден шефът му от фирмата го обяви за изчезнал и тъй като живее в нашия полицейски район, известието пристигна тук. Намерих го, когато се заех да го издирвам, и тогава се обадих на работното му място. С което отговарям на въпроса, шефе — завърши Фелисия Петершон, поглеждайки към Бекстрьом с най-прилежен вид.
— Това не е хубаво — поклати глава той. — Трябва да се опитаме да издирим… Акофели. Ще го поемеш ли, Аника?
— Заедно с Фелисия — кимна тя.
— Добре — Бекстрьом се изправи рязко. Дръж ме в течение. Още нещо — той се спря на вратата, хвърли генералски поглед към колегите и го спря върху Фелисия Петершон. — Естествено, това с позвъняванията до предплатения номер и фактът, че внезапно е изчезнал, не е хубаво. Налага се да го разследваме — добре че си се натъкнала на тези неща, Фелисия. Обаче не това ме смущава — поклати глава Бекстрьом. — Нещо друго ме гложди около Акофели — повтори той.
— Какво например? — попита Аника Карлсон.
— Не знам. Блъскам си главата — отвърна Бекстрьом с усмивка, въпреки че го цепеше главата.
Ето че им подхвърли хубав кокал за ръфане, помисли си на излизане в коридора, понеже единственото, което го смущаваше точно в този момент, бе липсата на голяма, много голяма и много студена чешка светла бира.
Въобще нямаше сили да се главоболи с въпросния черньо. Това би трябвало да е ясно за всеки с мозък в тиквата. С цялата мизерия, с която се занимават такива като него. Обзалагам се, че тъкмо той е отмъкнал чантата. Ако, разбира се, не е бил Ниеми или Ернандес. Че не е бил Столхамар, вече е ясно и за последния сополанко. Той със сигурност е примрял от щастие и заради малкото, което е успял да докопа от портфейла на жертвата.
Столхамар убива Даниелсон. Свива съдържанието на портфейла му и се запътва към къщи на Йернвегсгатан. Изпуска чантата с милионите.
Акофели открива трупа. Пребърква леговището на Даниелсон. Намира чантата. Скрива я. Отваря я на спокойствие. Осъзнава, че изведнъж е станал милионер. Отпрашва за Таити, толкова е просто. А ако не е бил той, със сигурност Ниеми и съучастникът му, чилиецът. Е, крайно време е да мушна нещо в устата, каза си Бекстрьом.
30
Екокуриерите се бяха разположиш в помещение на улица Алстрьомергатан на Кунгсхолмен. По пътя Аника Карлсон и Фешсия Петершон обсъдиха създалата се ситуация. Всичко друго би било странно и дори един вид неизпълнение на работните задължения от страна на двойка истински служители на реда.
— И какво мислим по въпроса, Фешсия? — попита Аника Карлсон.
— Надявам се да греша, но сякаш е най-вероятно Акофели да е свил чантата и да я е скрил някъде наблизо, преди да се обади в полицията. Та ние знаем само по неговите думи, че е позвънил веднага след като е намерил Даниелсон.
— Да, може и така да е. Във всеки случай не изглежда невероятно.
— Което сигурно означава, че Акофели вече е офейкал от страната — предположи Фешсия.
— Говорих с прокурора — отвърна Аника Карлсон. — Ще се заемем с жилището му веднага щом приключим във фирмата.
— Трябва да се уредим и с ключове — напомни Фелисия Петершон.
— Вече говорих с домоуправителя — усмихна се Аника Карлсон. — Ти за каква ме имаш?