Онзи, който убие дракона [bg]

— Влез — подвикна Бекстрьом.

— Съжалявам, че те безпокоя — извини се Надя Хьогберг. — Крайно време е за прибиране у дома, поне така ми се струва, но преди да си тръгнеш, нека ти дам това — подаде му найлонова торбичка, която, съдейки по формата, съдържаше солидна бутилка.

Водка, достолепен литър, руска според етикета, при това марка, за каквато нито бе чувал, нито можеше да я разчете.

— На какво дължа тази чест? — попита Бекстрьом с възрадван вид. — Седни и да затворим вратата, за да не се развържат злите езици.

— Нашият малък бас. Съвестта ме гризе.

— Мислех, че аз ти дължа бутилка. Всъщност възнамерявах да се отбия в магазина на път към къщи — излъга Бекстрьом. — Гризе те съвестта? Защо?

— Още като се обзалагахме, започнах да подозирам, че Даниелсон може да е разполагал с огромна сума пари — обясни Надя. — Занимавах се с фирмата му, та онова за гърненцето не бе просто приумица. Така че ти дължа бутилката. Ти не ми дължиш нищо.

— Тогава по една малка? — кимна той още по-развеселен. — Просто така след тежкия работен ден, изпълнени с изпитания и несгоди.

Ама че са хитри тези руснаци, помисли си. Седи си вещицата, къта си козовете и гледа как да ме мине с облога. На всичкото отгоре обаче е сантиментална. И на следващия ден изведнъж я загризва съвестта, та решава да играе честно.

— Добре, съвсем по малко — отвърна Надя. — Между другото, това е най-хубавата водка — по-хубава е от „Столичная“, „Кубанская“ и „Московская“. Казва се „Стандарт“, но не я продават в тукашните магазини. Роднините ми имат навика да носят по няколко бутилки, когато идват на гости.

— Тъкмо ще ми погали небцето — отбеляза познавачът Бекстрьом, който вече бе извадил от чекмеджето на бюрото си две чаши и пликче бонбони за смучене. — Имаме си и чаши, и мезе — обясни той, сочейки към бонбоните.

— В хладилника държа буркан кисели краставички — съобщи Надя, като погледна колебливо пликчето. — По-добре него да донеса.

Оказа се, че не са само кисели краставички. Като се върна, бе помъкнала също ръжен хляб, пушена наденица и шунка.

Тези хора не случайно са изкарали всички световни войни, помисли си Бекстрьом. Истинският руснак винаги гледа килерът да му е на една ръка разстояние, в случай че настане хаос.

— Наздраве, Надя — Бекстрьом хапна солидно парче наденица и вдигна чаша.

— Наздаровье — Надя се ухили с всичките си златни зъби, изпука вратни прешлени и гаврътна шотчето, без да хапне нещо или поне да зажуми.