Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Осем милиончета в шибаното кутийче. — Дявол да ме вземе, това вече е престъпно, помисли си Бекстрьом.
— Ако става въпрос за евро с максимална стойност петстотин евро, а тези банкноти, между другото, са значително по-малки от нашите хилядарки, макар да са близо пет пъти по-ценни, кутията би побрала приблизително петдесет милиона — подсмихна се Надя. — Ако е съдържала долари с максималната стойност, съответстваща на пет хиляди долара, нали знаете, дето са с президента Мадисън, то в банковия сейф на Даниелсон би се поместил близо половин милиард шведски крони — заяви тя вече с широка усмивка.
— Будалкаш ни, Надя — поклати глава Алм. — Ами всички онези чували, дето ги влачат обирджиите? Тях как ще ги обясниш?
— Даниелсон трябва да е бил най-богатото пиянде на света — обади се Бекстрьом.
Явно все пак така излиза, помисли си той.
— Банкноти с по-малка стойност — отговори Надя. — Може би средно стотачки. Напълнена с тях, нашата кутийка ще побере малко повече от милион. С двайсетачки би имало някъде към триста хиляди.
— Значи говедото може да е държало половин милиард в шибания си банков сейф — обади се Бекстрьом почти омагьосан.
— И за миг не бих си го помислила — поклати глава Надя. — Предполагам, че е имал най-много осем милиона. На въпроса ти, Бекстрьом: не вярвам да е бил най-богатото пиянде на света. Затова пък знам, че много от най-заможните хора на света са пияндета.
— Тоест може да е взел към пет милиона преди седмица — вметна Аника Карлсон.
И ги е занесъл в апартамента, помисли си. В чанта, която е оставил в дневната върху телевизора.
— Ако е ръчно куфарче, тъй нареченото дипломатическо, от най-разпространения модел, а изглежда точно такова по описанията, които видях, то не би побрало пет милиона на хилядарки — възрази Надя. — Нали всички тези изчисления се основават на предположения. Аз направих следните, в случай че имате сили да ме изслушате.
— Аз с удоволствие — обади се Тойвонен с все същата ехидна усмивчица.
— Първо, приех, че е отишъл там, за да вземе пари — поде Надя. — Може да е прибрал и нещо друго, например записки или тем подобни, но допуснах, че са били пари. Второ, приех, че в такъв случай става въпрос за хилядарки на пачки по 100 000, същите като онези, които намерихме в кутията, и трето — че ги е пъхнал в чанта от най-обикновения вид.
— Колко стават тогава? — попита Тойвонен и незнайно защо се ухили на Бекстрьом.
— Максимум три милиона — отговори Надя. — Но би се наложило да ги натъпче здравата, та смятам, че са били по-малко. Навярно един-два милиона — сви рамене тя. — Както разбирате, всичко това са просто догадки.
— Някой да е проверявал дали Ниеми не си е купил нова кола — вметна Стигсон и се подсмихна останалите.
— Внимавай, момченце — скастри го Тойвонен и се взря в него заплашително. — Спомена фирмата му, Надя. А там колко пари има?
— Според годишните отчети разполага със собствен облагаем капитал на стойност малко над 20 милиона крони — обясни Надя. — Забележете, че това е фирма с най-ниския допустим капитал в акции, сто хиляди крони. С Даниелсон като изпълнителен директор, председател на борда и единствен собственик. Друг член на борда е старият му приятел Марио Грималди, а кооптиран член в същия борд е Роланд Столхамар.
— Можеше да се очаква — усмихна се иронично Тойвонен. — Никаква част от всичко това е въздух?
— Аз намерих десет милиона — констатира Надя. — Акции, облигации и други ценни инструменти, налични в депата на фирмата в Скандинавската частна банка и Карнеги. Оставащите малко над 10 милиона следва да се намират в чуждестранни трезори, но тъй като не разполагам с документите от прокурора, които са ми необходими, за да мога да ги разпитам, не знам това.
Допускам, че парите са там. Годишните отчети изглеждат съставени по всички правила на играта. Проблемът е друг.
— И какъв е? — попита Тойвонен.
— Счетоводството му. Липсва ни счетоводството му. Нали е длъжен да го съхранява в продължение на десет години, но не сме открили и един документ — сви рамене Надя.
— Направо ми звучи като случай за отдел „Икономически престъпления“ — заяви Тойвонен.
— И аз мисля така — съгласи се Надя. — Ако искате да смогна и с нещо друго, ще трябва да им се възложи.
— Дадено. Напиши докладна и ще го сторя на секундата — обеща Тойвонен. — Още един въпрос. Кога Даниелсон започва да печели всичките тези пари?