Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 130
Перейти на страницу:

— Разкажи за себе си — подкани я Бекстрьом. — Как се случи да попаднеш тук? При Майка Свеа, тук, в Далечния север.

Доста сърцати, помисли си, а такава водка не бе опитвал никога. Трябва да се погрижа да си поръчам цял кашон за вкъщи, мина му през ума.

— А слуша ли ти се? — попита Надя.

— Слушам те — отвърна Бекстрьом.

Облегна се на стола и се усмихна с най-топлата си усмивка.

Така че Надя му разказа. Как Надежда Иванова бе напуснала разпадащата се Съветска империя. Озовала се в Швеция и станала Надя Хьогберг, която вече десет години е цивилен разследващ в криминалната полиция на Вестерурт.

Не било чак толкова лесно. След успешно положени изпити станала анализатор на рисковете в областта на ядрената енергетика. Работила в редица атомни електроцентрали в региона на Балтийско море.

Първият път, когато поискала разрешение да напусне родината, бил през 1991, две години след демократичните промени през 1989. По онова време работела в атомна електроцентрала в Литва, разположена едва на няколко мили от Балтийско море. Така и не получила отговор. Седмица по-късно била привикана при шефа си, който ѝ съобщил, че я местят в друга електроцентрала, на сто мили на север, малко по на север от Мурманск. Няколко безмълвни мъже ѝ помогнали да събере оскъдния си багаж. Откарали я на новото работно място, като не отстъпили и на милиметър от нея през двата дни, които им отнело пътешествието.

Две години по-късно си спестила молбата за разрешение. Със съдействието на „познати“ минала финландската граница. Там я посрещнали нови познати и още на следващата утрин се събудила в къща някъде в шведската провинция.

— Беше есента на 1993 — кисело се усмихна Надя. — Шест седмици останах там, разговарях с новите си домакини, никога не са се държали с мен толкова добре, а година по-късно, щом научих шведски, получих шведско гражданство, жилище и работа.

Военното разузнаване. Готини момчета, не като онези идиоти от Държавна сигурност, помисли си Бекстрьом, усещайки как сърцето му се стопли от патриотичен плам.

— И каква бе работата ти? — попита я.

— Забравила съм — отвърна Надя със същата усмивка. — По-късно ме назначиха на нова служба — като преводач в стокхолмската полиция. Беше 1995, това си го спомням.

Държавна сигурност, помисли си Бекстрьом. Жалки копелета, така и не вдяват, че руснаците са изцяло сърца, стига да знаеш как да подходиш по правилния начин.

— А Хьогберг? — полюбопитства Бекстрьом.

— Това е друга история — усмихна се Надя. — Запознахме се по интернет, после поисках развод. Идваше ми в повече руснак за моя вкус, ако разбираш какво имам предвид — обясни тя, подчертавайки с чашата.

— Ами наздраве — усмихна се отново Надя.

— Наздаровье — отвърна Бекстрьом.

Изцяло сърца, помисли си.

32

Криминален инспектор Ларш Алм и младши полицай Ян О. Стигсон бяха прекарали по-голямата част от деня в разпити на двама от старите приятелчета на Даниелсон: Халвар Сьодерман — Халбата, и Марио Грималди — Кръстника. Алм се бе надявал Аника Карлсон да го придружи предвид случката на Сьодерман със собственика на кръчмата, но впоследствие явно я бяха възпрепятствали по-важни дела, та се наложи да опре до Стигсон.

Започнаха от Халвар Сьодерман, живущ на Винтергатан, Стара Солна, точно зад футболния стадион и буквално на неколкостотин метра от местопрестъплението. Най-напред му се обадиха по телефона. Никакъв отговор. После отидоха до дома му и звъннаха на входната врата. След редица безрезултатни сигнали той внезапно отвори със замах — очевидно с надеждата да я тресне в главата на Стигсон. Алм знаеше този номер, та го предупреди за опасността. Още щом мярна нещо от другата страна на шпионката, избута Стигсон настрана, хвана ръба на вратата и я върна с допълнителен тласък. Сьодерман се стовари на пода в антрето си, от което не остана никак радостен.

— Опа — каза Алм. — Това беше доста опасно.

— Какви ги вършите, по дяволите, проклети откачалки — изкрещя Сьодерман.

— Полиция — оповести Алм. — Искаме да говорим с теб. Можем да го направим тук или да те отведем в участъка. Дори можем най-напред да те тикнем в ареста, ако продължаваш с изпълненията.

Сьодерман не беше глупав. Стегна му да ги изгледа гневно и две минути по-късно тримата бяха насядали около масата в тясната му трапезарийка.

— Впрочем теб те познавам — каза той, поглеждайки Алм с негодувание. — Не работиш ли в отдел „Насилие“ в Стокхолм?

— Това е минало — рече онзи. — Сега съм тук, в Солна.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)