Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Разкажи за себе си — подкани я Бекстрьом. — Как се случи да попаднеш тук? При Майка Свеа, тук, в Далечния север.
Доста сърцати, помисли си, а такава водка не бе опитвал никога. Трябва да се погрижа да си поръчам цял кашон за вкъщи, мина му през ума.
— А слуша ли ти се? — попита Надя.
— Слушам те — отвърна Бекстрьом.
Облегна се на стола и се усмихна с най-топлата си усмивка.
Така че Надя му разказа. Как Надежда Иванова бе напуснала разпадащата се Съветска империя. Озовала се в Швеция и станала Надя Хьогберг, която вече десет години е цивилен разследващ в криминалната полиция на Вестерурт.
Не било чак толкова лесно. След успешно положени изпити станала анализатор на рисковете в областта на ядрената енергетика. Работила в редица атомни електроцентрали в региона на Балтийско море.
Първият път, когато поискала разрешение да напусне родината, бил през 1991, две години след демократичните промени през 1989. По онова време работела в атомна електроцентрала в Литва, разположена едва на няколко мили от Балтийско море. Така и не получила отговор. Седмица по-късно била привикана при шефа си, който ѝ съобщил, че я местят в друга електроцентрала, на сто мили на север, малко по на север от Мурманск. Няколко безмълвни мъже ѝ помогнали да събере оскъдния си багаж. Откарали я на новото работно място, като не отстъпили и на милиметър от нея през двата дни, които им отнело пътешествието.
Две години по-късно си спестила молбата за разрешение. Със съдействието на „познати“ минала финландската граница. Там я посрещнали нови познати и още на следващата утрин се събудила в къща някъде в шведската провинция.
— Беше есента на 1993 — кисело се усмихна Надя. — Шест седмици останах там, разговарях с новите си домакини, никога не са се държали с мен толкова добре, а година по-късно, щом научих шведски, получих шведско гражданство, жилище и работа.
Военното разузнаване. Готини момчета, не като онези идиоти от Държавна сигурност, помисли си Бекстрьом, усещайки как сърцето му се стопли от патриотичен плам.
— И каква бе работата ти? — попита я.
— Забравила съм — отвърна Надя със същата усмивка. — По-късно ме назначиха на нова служба — като преводач в стокхолмската полиция. Беше 1995, това си го спомням.
Държавна сигурност, помисли си Бекстрьом. Жалки копелета, така и не вдяват, че руснаците са изцяло сърца, стига да знаеш как да подходиш по правилния начин.
— А Хьогберг? — полюбопитства Бекстрьом.
— Това е друга история — усмихна се Надя. — Запознахме се по интернет, после поисках развод. Идваше ми в повече руснак за моя вкус, ако разбираш какво имам предвид — обясни тя, подчертавайки с чашата.
— Ами наздраве — усмихна се отново Надя.
— Наздаровье — отвърна Бекстрьом.
Изцяло сърца, помисли си.
32
Криминален инспектор Ларш Алм и младши полицай Ян О. Стигсон бяха прекарали по-голямата част от деня в разпити на двама от старите приятелчета на Даниелсон: Халвар Сьодерман — Халбата, и Марио Грималди — Кръстника. Алм се бе надявал Аника Карлсон да го придружи предвид случката на Сьодерман със собственика на кръчмата, но впоследствие явно я бяха възпрепятствали по-важни дела, та се наложи да опре до Стигсон.
Започнаха от Халвар Сьодерман, живущ на Винтергатан, Стара Солна, точно зад футболния стадион и буквално на неколкостотин метра от местопрестъплението. Най-напред му се обадиха по телефона. Никакъв отговор. После отидоха до дома му и звъннаха на входната врата. След редица безрезултатни сигнали той внезапно отвори със замах — очевидно с надеждата да я тресне в главата на Стигсон. Алм знаеше този номер, та го предупреди за опасността. Още щом мярна нещо от другата страна на шпионката, избута Стигсон настрана, хвана ръба на вратата и я върна с допълнителен тласък. Сьодерман се стовари на пода в антрето си, от което не остана никак радостен.
— Опа — каза Алм. — Това беше доста опасно.
— Какви ги вършите, по дяволите, проклети откачалки — изкрещя Сьодерман.
— Полиция — оповести Алм. — Искаме да говорим с теб. Можем да го направим тук или да те отведем в участъка. Дори можем най-напред да те тикнем в ареста, ако продължаваш с изпълненията.
Сьодерман не беше глупав. Стегна му да ги изгледа гневно и две минути по-късно тримата бяха насядали около масата в тясната му трапезарийка.
— Впрочем теб те познавам — каза той, поглеждайки Алм с негодувание. — Не работиш ли в отдел „Насилие“ в Стокхолм?
— Това е минало — рече онзи. — Сега съм тук, в Солна.