Онзи, който убие дракона [bg]

— Защо? — попита Бекстрьом и поклати глава. — Кое е толкова интересно?

— Точно тогава първият патрул на мястото влиза във входа на Хаселстиген 1. Вероятно Акофели изключва и си прибира телефона, щом чува, че някой идва.

— А останалите обаждания? — продължи Бекстрьом в опит да си придаде строг вид, доколкото махмурлукът изобщо му позволяваше.

— Към девет звъни на работното си място, за да съобщи, че ще закъснее — отвърна Петершон и незнайно защо погледна към Аника Карлсон.

— Преди това поиска разрешение — кимна тя.

— Следващото обаждане също е до службата му. Малко преди десет, когато тръгва от Хаселстиген 1.

Най-напред до централата, после три до някакъв шибан предплатен номер, след това два до службата. Едно плюс три плюс две прави… Пфу, колко да прави, помисли си Бекстрьом, който вече бе изгубил нишката.

— Седмият разговор е проведен по обедно време — продължи Фелисия Петершон. — Точно в 12:31. Тогава се обажда на предприятие клиент на фирмата, в която работи. Трябвало е да вземе пакет за доставка, но са му дали грешен номер на входа.

— Откъде знаеш? — попита Бекстрьом.

— Понеже клиентът е на обяд. Не отговаря. Тогава именно провежда осмия си разговор: с фирмата за доставки, за да провери дали не могат да изнамерят правилния номер.

— Говорила си с тях — прекъсна я Бекстрьом. — Защо? Неизбежно ли беше? — Лайнарчета, си каза.

— Така ми се струва — кимна Фелисия. — Но ще се върна на това след малко.

Какви ми ги дрънка тая черна кокошка, каза си Бекстрьом. По дяволите, плаче си за стягане на юздите.

— Деветото обаждане е точно след приключването на работния ден, в седем вечерта, а десетият и последен номер е набран четири часа по-късно. В 23:15. И двата са до същия предплатен телефон, който е набирал сутринта. Не се свързва и двата сигнала са прекъснати след 7 секунди, което най-вероятно се дължи на факта, че абонатът е изключил своя телефон. Та значи от общо десет повиквания през този ден пет са до един и същ номер с предплатена карта, а ние не знаем чия е.

— Чудо голямо, може просто да е звъннал на някой приятел, за да се похвали какво е преживял — Бекстрьом звучеше точно толкова кисел, колкото се и чувстваше. — Нали всичките тези типове имат предплатени карти. Май точно това е номерът. Човек да не разбере кой се е обадил.

— Да, знам. Аз самата имам такава. Всъщност са доста практични — оповести тя и изгледа Бекстрьом без капка притеснение.