Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Врели-некипели — отвърна Халвар Сьодерман. — Адски ли ти бия на Осама бин Даден?
— Не особено — подсмихна се Алм. — Но…
— Точно тогава взех решение — прекъсна го Сьодерман. — Ще им го върна тъпкано. Само ти и колегите ти да бяхте намерили и най-бледия знак, че съм пребил Кале Даниелсон, нямаше да ми се изтъпаниш на гости, мрънкайки за алибито ми. Щях да кисна в криминалния. Не за първи път, нали, ама това сто на сто го знаеш.
— Защо мислиш, че е бил пребит? — попита Алм. — Има си и други начини да отнемеш нечий живот.
— Чувам, че някой го фраснал по главата с капак на тенджера — отвърна Сьодерман.
— Кой го е казал? — попита Алм.
— Ще ти дам една насока. Изкарал съм тук целия си живот. Търчал съм из Вала и Росунда, и всяка кръчма наоколо седем дни в седмицата през цялото ми време тук. Пробутвал съм брички на полицаи, продавал съм бяла техника и телевизори на полицаи. Возил съм им боклуците, като ги изхвърли жената или са си намерили нова фуста. Винаги съм им правил обичайната отстъпка. Според теб колко ченгета познавам в управлението на Солна?
— Страшно много — отвърна Алм.
— Та така, уви, няма да стигнем доникъде. Не съм убивал Кале. Защо ми е? Имаше си трески за дялкане, ама кой ли няма, пък и ако исках да му светя маслото, нямаше да се нуждая от шибан капак на тенджера. Освен това имам алиби, но тъй като не се налага да обяснявам какво е, нямам и намерение да го обяснявам. Ако обаче ти и подобните ти ми уредите пътуване до Сундсвал, без да ми искат паспорта, добре си ми дошъл отново. Тогава ще говорим като хората.
Сьодерман удържа на своето. Макар Алм да остана да му мели още половин час, не постигна нищо. Вече в колата на път за Грималди Стигсон се възползва от възможността да облекчи напрежението.
— Това е оскърбление на длъжностно лице. Да нарече човека маймуна.
— Шимпанзе — въздъхна Алм. — Аз бях този, който каза маймуна.
— Да, ама нали сме колеги — Стигсон го изгледа с изумление. — Това си е съвсем друга работа.
— Не си ли мислил да си смениш прическата? — попита го Алм незнайно защо.
— Трябваше да завлечем дъртия кретен в ареста и да му извием ръчичките — подхвърли Стигсон: явно не го слушаше.
— Ако наистина мислиш така, ти препоръчвам да си смениш работата.
Грималди бе антипод на Сьодерман. Вдигна си телефона и уговориха час за среща. Отвори вратата на второто позвъняване, стисна им ръце и ги покани да влязат в спретнатия му апартамент.
Седнаха на дивана в дневната. Верен на корените си, Грималди им предложи минерална вода, лимонада, италианско кафе, аперитив. Или може би по чаша червено вино? Отворил бутилка на обяд, почти пълна е, никак нямало да го затруднят.
— Благодаря, но няма да се заседаваме — отвърна Алм.
Какво бе правил Грималди в сряда предната седмица, когато приятелят му Карл Даниелсон е бил убит в дома си? Само на половин километър от неговото жилище?
— Не си спомням — отвърна той. — По идея би трябвало да съм си бил вкъщи. Напоследък почти не излизам.
— Не си спомняш? — повтори Алм.
— Ще обясня.
Преди година му открили алцхаймер в ранен стадий. Оттогава бил на медикаменти, които да забавят процеса. Въпреки лекарствата краткотрайната му памет се влошила драстично през последните месеци. Ако решат да говорят с лекуващия му лекар, нека се обадят в медицинския център в Солна. Той самият бил забравил името на доктора. Обаче си пазел рецептата и лекарствата. Държал ги в шкафчето в банята си и, разбира се, нямало проблем да надзърнат.
— Не си ли мислил да си водиш някакви текущи записки, един вид дневник — предложи Алм.
Не бил. Дори и някой да му го подскажел, със сигурност би забравил и това. Щял да се чуди защо държи лист и химикалка.
— И в обкръжението ти няма никой, който би могъл да знае нещо подобно? — попита Алм. — Какво си правил през последните дни — поясни той.
— За щастие, не — Грималди се усмихна дружелюбно. — За щастие, съм съвсем сам. Кой би желал да подложи любим човек на общуване с такъв, в какъвто съм се превърнал?
Така и не напреднаха повече. На излизане надникнаха в шкафчето в банята му, записаха си названията на лекарствата и името на лекуващия лекар, написано в рецептата.
— Направо Кръстника — обади се Стигсон в колата на връщане към полицейското управление. — Дядката си е с кристално бистър ум. Как се казваше онзи мафиотски бос от Ню Йорк? Дето се мъчеше да излезе със същия номер и се правеше на луд. Хм, как се казваше?
— Не помня — отвърна Алм.