![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— За чудесна — отвърна Фелисия. — Просто се закачам, нали разбираш.
Екокуриерите се намираха на приземния етаж, имаха табела над вратата и няколко велосипеда бяха паркирани напряко на тротоара.
— Ако трябва да минеш оттук с детска количка, ще се наложи да слезеш на платното — смръщи вежди Аника Карлсон.
— Успокой топката, бейби — каза ѝ на английски Фелисия Петершон и се усмихна ведро. — Да го споменем чак накрая, а?
— Ти ще поемеш разговора — заяви Аника Карлсон. — Това е по твоята част.
Най-напред разговаряха с шефа на Акофели, който се казваше Йенс Юхансон, „викайте ми Йенса, така ме наричат всички тук“, имаше вид на най-обикновен шведски компютърен специалист и на вид малко по-възрастен от Акофели. Той изглеждаше обезпокоен. Това ясно личеше в погледа му въпреки дебелите стъкла.
— Не е типично за мистър Седми — рече шефът. — Септимус, така де. Викаме му Седми, понеже такова е значението на латински — поясни и същевременно кимна за потвърждение. — Не е пропуснал и ден, откакто започна работа при нас, а това беше преди година и половина.
— Какъв е като човек? — попита Аника-Карлсон въпреки обещанието, което бе дала пет минути по-рано.
— Жесток е — възхити се шефът му. — Адски добър колоездач, супер кондиция, винаги е на линия, дори в най-тежките поледици. Честен, свестен, на „ти“ с клиентите. Топ форма. С екологично съзнание. Това е важно тук. Много държим. Всички наши служители трябва да са загрижени за околната среда.
— А какво можеха се е случило според теб? — попита Фелисия Петершон (тук аз задавам въпросите, си каза).
— Сигурно е свързано с онова проклето убийство. Видял е нещо, което не бива. В най-лошия случай може да се е стигнало дотам, че някой да го премахне от пътя си. Поне такива слухове се носят тук, във фирмата.
— Изглеждаше ли нещо тревожен, когато дойде на работа в четвъртък?
— Не. Направо не му се говореше за това. Нали всички го нападнаха с въпроси. Естествено. Колко често се случва да налетиш на току-що убито пиянде? На мен нито веднъж — заяви Йенса и почисти очилата си от вълнение. — Нито на някой друг от работещите тук, поне аз не познавам такъв. И какво става после — изчезнал просто ей така. Все пак странна случайност. Като съвпадение по едно и също време.
— Разбирам — отвърна Фелисия. — Кой е най-близкият му приятел в службата?
— Адвоката — отговори Йенса — Нисе Мунк. Зубри право. Май баща му е адски преуспял юрист. Впрочем тук е. Кисне долу в гаража, чисти личния си бегач. Участва по състезания. Е, не е чак като за Обиколката на Италия или Тур дьо Франс, ако питате мен — сниши глас Йенса. — Искате ли да си побъбрите?
— С удоволствие — отвърна Фелисия. — Ако намери време да се отлепи от колелото.
Адвоката на вид бе същият като шефа си, с очила и всичко останало, но не приличаше особено на състезател по колоездене, като се изключат дългите мускулести крака.
— Естествено, че питах — отвърна им. — Нали наказателното право ми е специалност. Точно с това смятам да се занимавам, щом завърша. Адвокат по наказателни дела, собствена кантора — поясни.
— И какво отговори той? — попита Фелисия Петершон.
— Че не му се лафело за това. И е разбираемо. Не е било никак весело. Още щом се прибрах в четвъртък, проверих в нета — направо все едно е адското клане с моторна резачка. Макар че ставаше дума за брадва.
— Но не сте говорили за онова, което е преживял — повтори Аника Карлсон.
— Опитах се — отвърна Адвоката. — Мистър Седми отказа да говори. Окей, окей. Работа за вършене. Постоянно нови клиенти. А на това място не караме в тандем.
— И толкова? — попита Аника Карлсон.
— Ами да.
— Не е споменал нищо повече? Нищо не е питал?
— Сега, като казваш. Всъщност имаше един въпрос. Беше точно преди да се чупя от работа. Малко чудноват въпрос, ама да знаете, тук просто се надпреварват да ме питат.
— Тоест по юридически проблеми — отбеляза Фелисия.
— Йес — кимна Адвоката. — Нонстоп безплатни консултации. Най-вече семейно право. Какво ще стане, ако гаджето ме изрита от квартирата, а аз не съм вписан като наемател. Какво ще стане с хладилника, за който и двамата сме кихнали пари. Такива разни. Макар да съм казал, че съм по наказателното право.
— Та чудноватият въпрос — напомни му Фелисия.
— Пита ме за правото на самозащита — отвърна Адвоката. — Как било в Швеция, ако някой ти се нахвърли и опиташ да се браниш. Доколко можеш да отвърнеш.
— И ти какво му каза?
— Най-напред, че това е адски необичаен въпрос. После фактически го попитах дали той не е убил стареца, ако му се е нахвърлил, защото му е донесъл погрешен вестник или нещо от сорта. Просто някои клиенти на моменти прекаляват. Но не било това. Седми каза, че не е нищо от този род. Нищо подобно. Категорично — заяви Адвоката.