Грънчарското колело на рая [bg]

— Затова дойдох тук. Но не зная дали…

— Дали ще успееш да го направиш? Ще успееш. Хайде! — Ор се въртеше около жената. — Няма й нищо. Спи, не я безпокой, от това се нуждае. Хайде! — Заведе Ор долу при автоматите, извади му един сандвич с печено говеждо, един с яйце и домат, две ябълки, четири шоколада и две чаши кафе със захар. Седнаха на една маса в Лаборатория по сън №1, бутайки настрана пасианса, изоставен на разсъмване, когато сирените започнаха да вият.

— Добре. Яж. А сега, ако смяташ, че оправянето на тази каша е извън възможностите ти, просто забрави. Работих върху Усилвателя и мога да го направя вместо теб. Имам модела, шаблона на мозъчните ти емисии през времето докато сънуваш резултатни сънища. Цял месец съм правил грешка, търсейки определена единица, една омега вълна. Няма подобно нещо. Просто е модел, образуван от съчетаването на други вълни и през последните няколко дни, преди да настъпи целия този ад, най-накрая го дешифрирах. Цикълът трае деветдесет и седем секунди. Това не означава нищо за теб, макар и да го върши собственият ти скапан мозък. Да го кажем по друг начин: когато сънуваш резултатно, целият ти мозък излъчва сложно синхронизиран модел на емисии, пълният им цикъл трае деветдесет и седем секунди и като го завърши — отново го започва, един вид контрапункт; да го сравняваш с обикновените графики в делта-фазата е все едно да сравниш Голямата фуга на Бетовен с някоя детска песничка. Невероятно е сложен, но е устойчив и се повтаря. Затова мога да ти го подам направо, при това усилен. Усилвателят е съвършено готов, готов за теб, най-сетне ще прилегне към вътрешността на мозъка ти! Този път сънуваш достатъчно мощно, за да спреш това налудничаво нахлуване и да ни преведеш направо в друг континуум, където можем да започнем наново. Нали разбираш, че всъщност това правиш. Не променяш нещата или живота, променяш целия континуум.

— Драго ми е, че мога да разговарям за това с вас — изломоти нещо подобно Ор; въпреки пукнатата си устна и счупения зъб беше изял сандвичите с невероятна скорост и сега поглъщаше един шоколад. В казаното се съдържаше ирония или нещо подобно, но Хейбър беше прекалено зает, за да му обърне внимание.

— Чуй какво. Това нахлуване само ли се случи или стана, защото пропусна сеанс.

— Сънувах го.

— Допуснал си да сънуваш без контрол резултатен сън? — Хейбър не скри силния си гняв. Прекалено покровителствено, прекалено либерално се бе държал с Ор. Неговата безотговорност стана причина за смъртта на много невинни хора, за разрушенията и развихрилата се в града паника — трябваше да разбере какво е направил.

— Не е… — Ор едва започваше изречението си, когато отекна наистина силен взрив. Сградата се разтресе, проскърца, електронната апаратура край редицата легла подскочи, кафето се разплиска в чашите. — Това вулканът ли беше или авиацията? — попита Ор и тъй като се уплаши от взрива, Хейбър забеляза, че пациентът съвсем не изглежда стреснат. Реакциите му бяха абсолютно ненормални. В петък едва не се срина психически заради някакъв етичен въпрос, а ето ти го във вторник спокоен и хладнокръвен, посред решаващата битка между доброто и злото. Сякаш изобщо не се страхуваше. А би трябвало. Щом Хейбър изпитваше страх, то, разбира се, и Ор трябваше да изпитва. Да не би пък да смята, запита се внезапно Хейбър, че след като е сънувал нахлуването, всичко това е сън?