Един ден от залеза на света [bg]

— Може би всичко правиш както трябва.

— Недобре за мен, имам предвид. Не за пиесата. Какво ще кажеш за утре вечер?

— Не съм сигурен, че мога, но ако мога, ще дойда. В осем и половина ли?

— Да, но ще започнем малко по-късно. Винаги е така.

— Сигурна ли си, че искаш да направя това? Тоест да ти кажа какво правиш недобре?

— Разбира се, че искам.

— Хубаво, но понеже не е изключено да не дойда утре, може би ще е добре да изпълниш някакъв откъс от ролята си сега.

— Наистина ли?

— Разбира се.

Лора поясни една от ситуациите в пиесата и после изпълни сцената.

— Е? — попита тя.

— О, не — рече той. — Не ти ли дават някакви указания?

— Изпълних сцената точно така, както режисьорът и продуцентът ми казаха да я играя. И единият, и другият.

— Те трябва да са идиоти. Височината на гласа ти е напълно погрешна. Глух е. Ти играеш в комедия, мисля. Фарс може би. Това означава, че гласът ти трябва да бъде приятно превзет — трябва малко да наподобява пеене. Не можеш просто да си приказваш, когато се очакват нещата да са смахнати и смешни. Трябва да играеш непринудено, без напрежение, динамично, малко лудо. Така че вложи малко музика и малко лудост в гласа и в движенията си и го изиграй отново.

Лора пробва по-игрив тембър и поведение и повтори сцената.

— Ето на — каза той. — Репликите са ужасни, но начинът, по който ги изричаш сега, и самото ти изпълнение са възхитителни.

— Честно?

— Да. Опитай така тази вечер.

— Сигурен ли си? Вероятно не бих могла да науча кой знае колко за пет-шест минути, нали?

— Това не е учене, а самостоятелно подбиране на височината на гласа и маниера на поведение на сцената, които са удачни и биха имали успех.

— Мога ли да я изиграя още веднъж? Просто за да запомня по-добре?

— Да, мисля, че би било разумно, но помни, преди да излезеш на сцената тази вечер, че гласът ти трябва да звучи напевно, маниерите ти да бъдат гъвкави и живи, с цялото си същество да извикваш представа за лековатост, за лудуване — разбери всичко това с главата, тялото и сърцето си и тогава излез на сцената.

— Добре. Нека да я направя пак. Още веднъж и край, но първо ще се съсредоточа малко. Мисля, че мога да изпълня сцената много по-добре, отколкото последния път.

Лора постави ръка на челото си и повървя известно време, като се въртеше в кръг. След това пак изпълни сцената и този път той избухна в смях.

— Наистина ли? — попита Лора. — Толкова добре ли го правя?

— Ако съумееш да го направиш така и на тазвечерното представление, мисля, че ще допадне много на публиката. Някои зрители ще се смеят, други ще се усмихват, обаче всички ще го харесат. Хората са различни, по различен начин харесват нещата.