![Един ден от залеза на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/8/edin-den-ot-zaleza-na-sveta-bg-download.jpg)
Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво е разстоянието от там до Бейкърсфийлд?
— Триста мили.
— Изминал си с кола триста мили, за да бъдеш подканен да се радваш?
— Не, изминах триста мили, за да търся уран, но когато пристигнах и видях подканата… просто си помислих, че ще я приема.
— Трябваше по-внимателно да планираме това пътуване — каза Ван.
— Ако го бях планирал, нямаше да отидем и според мен щеше да е голяма загуба.
— Защо? — попита Роузи. — Ти не си намерил уран. Само си похарчил наличните си пари и после ти се е свършил бензинът и е трябвало да вземеш назаем десет долара от братовчед си — наложило се е да напишеш стихотворение за неговото момиченце. Защо е щяло да бъде голяма загуба?
— На мен много ми хареса това пътуване с Ван.
— Трябвало е да вземеш и мен.
— Не — отсече Ван. — Търсенето на уран не е за момичета.
— Но вие не сте търсили уран. Не сте правили нищо, само сте яли и сте се радвали. Защо не взехте и мене?
— Ти не беше в Сан Франциско.
— А къде бях?
— С майка си, в Ню Йорк.
— О — каза Роузи. — Да не е било през онова лято, когато двете с мама пътувахме със самолет до Ню Йорк, а Ван дойде при теб и остана в твоето жилище близо до плажа?
— Да, тогава беше — каза Ван.
— Щеше ли да ме вземеш, ако бях там, татко?
— Разбира се.
— Благодаря ти, татко. Знам, че щях да открия уран.
— Много знаеш — рече Ван. — Нищо не знаеш ти.
— Знам.
— Кой е най-великият бейзболист на всички времена?
— Тай Коб.
— Ти ли й каза, татко?
— Не, впрочем Тед Уилямс е най-великият бейзболист според мен.
— Ти добре ли си, татко? Вижте ги само.
— Освен това мен въобще не ме интересува кой е най-великият бейзболист на всички времена — каза Роузи. — Коя е най-великата балерина?
— Анна Павлова — отвърна Ван.
— Ти ли му каза, татко?
— Не, но чувам, че била велика.
— Аз ще бъда по-велика от нея.
— О, несъмнено — каза Ван.
— И ще открия уран.
— Къде? В главата си ли?
Роузи блъсна Ван. Той стисна юмрук и застина на място.
— Престанете — сопна се бащата. — Бързо се извинете един на друг, ако обичате. Бързо, защото трябва да слизаме от таксито. Ето, пристигнахме.
— Извинявай — каза Роузи.
— Извинявай — рече Ван.
Той им помогна да слязат от таксито и плати.
— Някой от онези хора дали е открил уран? — попита шофьорът на таксито.
— Не знам. Съгласно официалната карта обаче в тази област има уран.
— И хората са се катерили по хълмовете?
— Да, така правеха.
— И всички са били с гайгерови броячи, освен вие и момчето?
— Горе-долу така беше.
— Пук-пук?
— Да, такъв звук издаваше броячът.
— Кой залепи подканата?
— Коя подкана?
— „Радвайте се“.
— Някой от светците на шосетата вероятно.
— В Калифорния имате светци на шосетата?
— Някой пише послания по скалите из цяла Калифорния.
— Какво друго ви казват да правите?
— „Вярвайте“.
— Ха така, и това си го бива. Вярвай и ще получиш, нали така беше?
— Да.
— Как се казваше бебето?
— Кое бебе?
— Бебето, от чийто баща сте взели назаем десет долара?
— Шаки.
— Хубаво име.
— Да.
— Желая ви успех… във всичко — каза шофьорът.
Таксито се отдалечи.
— Какво искаше той? — попита Роузи.
— Просто да поприказва малко.
Влязоха в „Блек си“ и Арчи Сейлър дойде да ги поздрави.
— Драго ми да видя отново децата — заговори той. — Но къде е мама?
— Тя не може да дойде — отвърна Роузи. — Участва в една пиеса.
— Тогава следващия път. Елате горе. Вашата маса ви очаква.
Качиха се на горния етаж и седнаха край масата в ъгъла, с изглед към улицата.
— Всички ли сте гладни? — попита Арчи.
— Искам вечеря за петдесет долара, толкова сме гладни.
— Победихте ли?
— „Доджърс“ победиха.
— Добре — каза Арчи. Той взе петдесетдоларовата банкнота, която му подаде Йеп, и рече на арменски: — Иска ми се баща ти да можеше да види тези двамата.