Един ден от залеза на света [bg]

— Напълно — отвърна гъркът.

Зак извади парите от портфейла си.

— За „Янкис“ — каза той.

Шансовете бяха равни, само трябваше да се направи избор. Зак заложи седемстотин и петдесет и върна останалите пари в портфейла си.

— Това означава много за мен — рече той на арменски. — Ако „Янкис“ спечелят, ще знам какво да направя. — Той помълча малко и тихо каза: — Ще бъда неговият баща, ето какво — и никакви ако, но и обаче.

Върнаха се в чакащото ги такси и тогава Йеп внезапно рече:

— Какво ми става, по дяволите? Аз също трябва да пратя цветя.

Той се върна в магазина и каза:

— Залагам за „Доджърс“.

— Колко?

— Петстотин. Искате ли чек?

— Не непременно.

— Тогава ще се видим след мача.

— Когато ви е удобно.

Той забърза към таксито, качи се и шофьорът подкара колата към „Ебете Фийлд“.

— Зак, нали разбираш, че може да не успеем да си купим билети?

— Защо не?

Шофьорът направи обратен завой.

— Защо не ли? Не е възможно да намериш билети за мач от бейзболния шампионат, ако не си готов да платиш двайсет или трийсет долара за всеки. Още ли държиш да отидем?

— Разбира се — рече Зак. — Ще намерим билети.

— Ще ти излязат скъпо. Знаеш, че стадионът не е голям и онези хора в Бруклин чакат на опашка цяла нощ.

— Ще измислим нещо.

Когато слязоха от таксито, стадионът гъмжеше от народ.

Скоро се натъкнаха на един прекупвач на билети.

— Четири билета — рече Зак.

— По четирийсет са — каза човекът. — Вземете ги. Евтино ги давам. Иначе са по петдесет.

Зак плати билетите, влязоха, качиха се и затърсиха местата си. Те се оказаха по-добри, отколкото Йеп предполагаше. Намираха се в трета база и макар високо горе, местата бяха чудесни и те се чувстваха прекрасно.

Мачът беше страхотен — инфарктен, както се изразиха някои — и „Доджърс“ победиха с осем на пет.

— Загубих — рече Зак на арменски. — Не ме е грижа за парите. Загубих и сега не знам какво да правя.

— Слушай, ще водя Роузи и Ван на вечеря в „Блек си“ и после в „Палас“. Елате с Хуан.

— Не мога. Искам, но не мога. Неспокоен съм. Ще го заведа право вкъщи. Трябва да поговоря с майка му. Трябва да разбера как стоят нещата. От мен се очаква да се върна в Юта утре сутринта. Напълно съм объркан. Какво да правя?

Минаха три пресечки и накрая намериха такси. Зак поиска от шофьора да ги закара до хотел „Плаза“ и не след дълго пристигнаха. Влязоха в „Палм Корт“ и заеха една маса.

След като децата направиха поръчката, Йеп каза: „Нали ще ме извините за минутка?“

Той излезе и се качи бързо на едно такси.

— Е — каза гъркът, — ти заложи на печелившия отбор. Един губи, друг печели. Така е то.