Един ден от залеза на света [bg]

— Мисля, че понякога си ужасно глупав. Той приятел ли ти е или не?

— Аз бях богат, когато той беше беден, и никога не съм му давал пари назаем.

— А защо не си? Давал си на други. Мнозина други също са ти давали. Защо не на него?

— Как е мартинито?

— Много хубаво, но не отговори на въпроса ми.

— Просто не дадох и толкоз.

— Ти не си такъв човек.

— Напротив, такъв съм. Не давах на всеки. Как върви репетицията?

— Всички сме отчаяни, че усилията ни отиват на вятъра. Публиката на предварителното представление снощи просто си седя безмълвно, това е.

— Някои зрители така правят. Обикновено това нищо не значи.

— Е, те не бяха умрели. Бяха там и просто не смятаха, че е забавно. Най-смешните моменти не предизвикаха смях. Мисля, че представлението беше чудесно, но шантаво.

— Ние ще отидем на театър, нали? — попита Роузи.

— Намислил съм да ги заведа в „Палас“ след вечеря. Това е единственото вариете, което е останало в Ню Йорк — всъщност в цялата страна — и си помислих, че може да им хареса.

— Сигурна съм, че ще им хареса — каза Лора.

— Искаш ли да дойдеш на вечеря с нас?

— Много бих искала, но не мога. Ще трябва да бързам и ще ви разваля вечерта.

— Не, няма, ела.

— Не, недей — обади се Роузи.

— Роузи, ще те напердаша — каза Лора. — Наистина не мога да дойда. Искам да се отпусна във ваната и да се успокоя. Направо съм разбита. Вземете Кити.

— О, не, мамо!

— Роузи, стига, чуваш ли?

— Искаш да развалиш вечерта ни?

— Говоря с баща ти, ако нямаш нищо против.

— Предавам се, татко и мамо, благодаря.

— Ще изядеш един пердах, млада госпожице.

— Не се безпокой — каза бащата. — Ще прекараме чудесна вечер.

— Няма, ако на вечерята присъства Кити Делмонико.

— Какво имаш против Кити? — попита Лора. — Тя е най-добрата ми приятелка. По-добра приятелка е дори от сестра ми.

— Не ме интересува.

— Джейни, добре ли е това момиче?

— Много е добре — каза госпожица Макдугъл. — Просто иска да бъде главната героиня на вечерята със своя баща.

— А, да — рече Лора. — Е, може би има право.

— Татко трябва да реши — каза Роузи.

— Кити се държи чудесно с майка ти — рече той. — С Ван и с теб също.

— С мен не — отсече Роузи.

— О, нека просто да не й обръщаме внимание — каза Лора.

— Не ми пука.

— Роузи, не ме ядосвай, ако обичаш.

— Извини се, Роузи — каза бащата.

— Съжалявам, мамо.

— Така е по-добре — рече Лора. — А сега тичайте с Джейни да изберете красива рокля за вечерта. Сигурна съм, че Кити и без това има други планове.

Роузи излезе с госпожица Макдугъл и тогава Лора каза:

— Понякога тя толкова прилича на мен, че това ме вбесява. Не мога да търпя да прилича на мен, както не мога да търпя аз да приличам на другиго.