Един ден от залеза на света [bg]

— Обичам майка му, задето е постъпила така. Не знам защо го е направила, но я обичам за това.

— Направила го е, защото ти си неговият баща. Наистина си ти, знаеш го, Зак.

— Аз съм пиян — неочаквано рече Зак. — Сега, когато се сдобих със син, какво друго да направя? Напих се.

— Така е.

— Трябва да се пооправя.

— Искаш ли да се качиш до стаята си? Аз ще заведа децата на разходка с файтон в парка.

— Не, не мога. Да се поразходим заедно, докато изтрезнея.

— Добре.

Зак няколко пъти тръсна глава и каза:

— Трябва да ми помогнеш, Стар нос. Не за това, че съм пиян. Трябва да ми помогнеш за цялата тази работа. Не искам да изгубя сина си, но знам, че той принадлежи на майка си. Тя се е грижила за него през всичките години. Бог знае как, но се е грижила. Аз не съм направил нищо за него.

— Ти си мислиш, че не си. Просто забрави всичко за известно време и хайде да отидем на бейзболния мач.

— Добре.

Те слязоха по стълбището и отидоха при децата.

Стигнаха до Пето Авеню, момичето вървеше до баща си, а момчето до своя баща.

— Роуз — заговори Зак, — надявам се, че няма да възразиш, ако с баща ти поговорим на френски. Какво ще кажеш, Хуан?

— Добре — отговориха Хуан и Роузи.

„Френски ли? — помисли си Роузи. — Това е арменски.“

— Чуй ме, братко — поде Зак. — Боли ме главата, повръща ми се, тежко ми е на душата и не знам как да се избавя от това, без да се орезиля.

— Ще те заведа на едно място, където може би ще се почувстваш по-добре.

Доближиха някакъв ресторант и Зак влезе, а другите продължиха да вървят. Когато стигнаха до ъгъла, се обърнаха и се върнаха, но Зак все още бе вътре.

— Почакайте тук, Роузи и Хуан.

Той влезе в ресторанта и отиде право в тоалетната. Зак се беше облегнал на стената с пребледняло и мокро лице и затворени очи.

— След малко ще ми мине — каза той. — Май никога през живота ми не ми е било толкова зле. Целият треперя, като пребито псе. Как пиеш това нещо?

— Четирийсет и седем години не са подходяща възраст да започнеш да пиеш, Зак.

Излязоха от тоалетната и Зак рече на арменски:

— Нека да поръчаме нещо. Това заведение ми спаси живота.

— Добре. Едно силно кафе?

— Ще помогне ли?

— Винаги помага.

— Ами децата?

— Те са добре.

Зак отпи с усилие от горещото кафе.

— Първо вино, после кафе — каза той. — Две неща, които изобщо не пия. Ако погълнеш една отрова, вероятно трябва да погълнеш и друга. Хайде да хванем такси и да отидем на мача. Имам над какво да мисля. Мачът ще ми помогне. Ти за кого си?