Един ден от залеза на света [bg]

Той взе своя дял и хвърли пачката към Зак, който я напъха във вътрешния джоб на сакото си.

Келнерът донесе топло какао и сладкиши тъкмо когато Хуан и Роузи се върнаха на масата. Децата ядоха, а Зак ги гледаше и поклащаше глава.

В таксито Роузи каза:

— Той определено е симпатично момче.

— Да, така е.

— Каза ми, че през целия си живот е искал да се срещне с баща си. Не може да повярва, че най-после го е намерил. Надява се, че баща му го обича. Иска да бъде с баща си.

— Наистина ли?

— Всеки път, когато оставахме сами, ми го повтаряше. Не говореше като на по-малка от него, а така, сякаш бях по-голяма. Все питаше дали според мен баща му наистина го обича и аз винаги му отговарях, че го обича, че всички бащи обичат синовете си. Той не знаеше това. Как би могло баща му да не го обича? Трябва да е ненормален, нали?

— Да, така е. Баща му наистина го обича. Обича го повече от всеки друг на света.

— Но не повече, отколкото ти обичаш Ван.

— Може би не, но определено не по-малко.

— И не повече, отколкото обичаш мен.

— Никой не може да обича някого толкова, колкото аз обичам тебе, Роузи.

— Наистина ли, татко?

— Да, наистина.

— Дори повече, отколкото обичаш Ван, а аз знам колко много обичаш Ван.

— Да, дори повече, отколкото обичам Ван.

— О, татко. Защо?

— Защото ти си момиче, а бащата трябва да обича своята дъщеря повече, отколкото обича сина си. Просто така трябва.

— Защо, татко?

— Не може да се обясни. Просто така трябва и толкова.

— Радвам се, татко, защото дъщерята също трябва да обича своя баща повече, отколкото обича майка си… и аз не знам защо.

Стигнаха до сградата на Парк Авеню и се качиха горе. Лора си беше вкъщи, но Ван и Кити още не се бяха върнали.

— Кити все гледа да мине евтино — каза Лора. — Винаги се връщат вкъщи с метрото. Нищо чудно, че му прилошава след всеки мач. — Тя се разсмя, сложи момичето на коленете си и взе да я пляска на шега. — Защото ставаш все по-хубава — изкикоти се тя и момичето се разкикоти заедно с нея, а госпожица Макдугъл ги гледаше с повдигнати вежди и се усмихваше.

— Не знам за кое от тези две момичета съм наета да се грижа — каза тя.

— Наета си да се грижиш за това момиче — каза Лора и посочи себе си. — Да я отвеждаш безопасно в леглото, когато е пияна. Да я будиш внимателно. Да я съветваш като майка. Да я обичаш.

Трите жени се разсмяха едновременно, а мъжът отиде при бутилките да си приготви питие.

— Не ме забравяй, моля — провикна се Лора. Докато наливаше питиетата, той чу как Роузи описва изминалия ден в поредица от отговори на въпросите, задавани й ту от майка й, ту от госпожица Макдугъл.

— Зак? — каза Лора. — Кой е Зак?

— Двамата отраснахме заедно.