Един ден от залеза на света [bg]

— Какъв беше този звук?

— Пук-пук. Нещо такова.

— Скаутът намери ли уран?

— Не, той имаше пробен камък, с който възпроизвеждаше звука. След това тръгнахме покрай шосето и татко се правеше на гайгеров брояч. Стигнахме до една много голяма скала, вдадена в един хълм, татко се облегна на нея и каза „пук-пук“.

— В нея имаше ли уран, татко?

— Не знам.

— Тогава защо си казал „пук-пук“?

— Ами на тази скала някой беше написал с бяла боя едно съобщение и аз казах „пук-пук“ по повод на съобщението.

— Какво пишеше? „Тук има уран“?

— Не. „Радвайте се“.

— Като в църковна песен?

— Точно така.

— Тогава защо е било това „пук-пук“?

— Човекът казваше да се радваме, аз така и сторих.

— Защо? Ти не си намерил уран?

— Не, просто се радвах.

— И аз — каза Ван.

— Но защо, татко? На сухия обяд на уранотърсача ли?

— Не, вече го бяхме изяли.

— Тогава защо?

— Ами беше хубав следобед. Предполагам, че се радвах, защото не се катерех и спусках по склоновете.

— Пропътували сте цялото разстояние от Сан Франциско до Бейкърсфийлд, за да се включите в урановата треска, а само сте се радвали и нищо друго?

— Да, боя се, че е така.

— Освен това на връщане ни се свърши бензинът извън Фресно — заговори Ван. — Трябваше да вървим пеша една миля. Наложи се татко да си остави часовника на бензиностанцията, защото нямаше никакви пари. На другия ден трябваше да се върнем от Фресно за часовника на татко с парите, които той взе назаем от братовчед си, собственика на лозето във Фресно, където нощувахме нея нощ. И за да изрази благодарността си, татко написа едно стихотворение за новороденото момиченце на братовчед си, а братовчед му каза, че ще си го постави в рамка и ще го окачи над креватчето на бебето.

— Колко долара взе назаем? — попита Роузи.

— Десет.

— Само толкова?

— Достатъчно, за да продължим към вкъщи. Веднага му ги изпратих с пощенски запис.

— Те не са богати.

— Тръгнал си да търсиш уран без пукната пара в джоба си, татко?

— Когато заминахме от Сан Франциско, мислех, че парите ще ми стигнат, но се излъгах.

— Но защо не взе повече?

— Нямах повече. Затова отидох да търся уран.

— Забележителен уранотърсач!

— Татко носеше армейските си обувки — каза Ван. — При това изглеждаха много добре. Идеални са за такава работа.

— Но вие не сте свършили никаква работа — рече Роузи. — Просто сте пропътували цялото разстояние и сте похарчили парите за географска карта, бланки и сухи обеди. Само сте се радвали там и толкова. Можехте да сторите това и в Сан Франциско. Не можеше ли да кажеш „пук-пук“ в Сан Франциско?

— А, предполагам, че бих могъл, ако бях подканен да сторя това, но в Сан Франциско не бях подканен.