Убийството на Бусе [bg]

София пак беше развалила нервната ми система. Притежаваше нещо, което вреди на центъра ми за баланс.

Слязох в залата. В началото на стълбището при мен дойде Хасан.

— Говорихте ли със София? — попита той.

— Да! Теб какво те интересува?

— Пак е на телефона. Прекъснала е връзката. Чака. Какво казвате?

— За кое какво казвам?

— Ще говорите ли?

— Кажи й, че съм излязла…

— Няма да повярва… — докато изричаше това, го съпроводи с определена мимика, която си личеше, че е прихванал от момичетата. Присви и отпусна устните си. Не му отиваше. Нещата, които стоят добре на момичетата, са някак странни при момичета в мъжки вид.

— Не преигравай, Хасан — предупредих го. — Измисли нещо. Няма да говоря.

— А, вие си решавате! Защо се ядосвате на мен! — Обърна се и си тръгна, опитвайки да вдигне смъкващия се панталон.

След като приключа с господин Сюлейман, си заслужаваше да помисля надълго и нашироко върху случая със София. Освен това положението на Хасан също беше мътно. Какво му ставаше? Змия ли съм хранил в скута си? Какво е това подкрепяне на София? А и интересът му към случилото се с Бусе?

След като дори София е изплашена, значи положението наистина е сериозно. Скачането им срещу мен, и то напразно, означаваше замесване в беля.

Погледнах към вратата, на която имаше раздвижване. Група от пет-шест души влизаше вътре. Отпред бяха Суат и новата му приятелка манекенка. Бяха като Лаурел и Харди. Веднага зад тях идваше Махмут. Махмут Гюрсел с големия инструмент, ексхибиционистът, пианистът вокалист, който чука Бусе по яхтите. Ето това беше чудесно. Всички, на които чух имената в касетата, която изслушах, се появяваха един по един.

Този човек не посещаваше нашия клуб. Със сигурност имаше някаква причина да дойде. Суат едва ли би го довел ей така, без причина. Не беше трудно да се разбере по следите на какво е Махмут. Но не може да знае, че съм слушала касетата. Кога беше научил? Как беше разбрал?

Изглеждаше напрегнат. Според мен, това напрежение не се дължеше само на влизането му в травеститски клуб. Хасан ги посрещна. Целуването му със Суат и приятелското му здрависване с Махмут ме разстрои. Имаше нещо в Хасан. Не знаех какво е то, но щях да го открия. Манекенката беше красива и бе като лед.

Другите двама не ги познавах. Не се знаеше кой какъв ще излезе, но изглеждаше, че от тези за нас няма полза.

Джюнейт ми махаше с ръка от вратата, която се беше опразнила. Явно господин Сюлейман беше дошъл да ме вземе. Искаше ми се да не се срещам с Махмут и Суат. Не бях в състояние да се занимавам с въпросите им и с двусмислените им погледи, опитващи се да разберат какво знам и какво не знам. Клубът, който в други моменти ми се струваше голям, сега изглеждаше като една малка шепа. Нямаше как да избягам.

Отидох направо при тях. Прегърнахме се и се целунахме със Суат. Направи ми комплимент заради облеклото. Който разбира, разбира. Въпреки че с Махмут официално не се познавахме, като мениджър на клуба нямаше как да не знам кой е. Достатъчно известен беше.