Убийството на Бусе [bg]

— Не, дойдох първо при теб…

Следите от йод по лицето му го издаваха, че лъже. Разбра кое ми направи впечатление.

— Отбих се в аптеката. Там ме превързаха.

— Добре — казах аз. Дръпнах си ръката и спрях, Флорънс можеше да изчака.

Гледаше ме в очите. Както споменах, погледът му беше като на котенце, молещо „вземи ме“.

— Гърбът ми е зле, всъщност на лицето ми няма нищо — каза той.

И веднага свали дрехата си и показа гърба си. Наистина го бяха наредили добре. Протегнах ръка и го докоснах.

— Не пипай! Много ме боли.

— Трябва да си направиш превръзка с алкохол.

— Ти би ли ми направила? Не мога сам да стигна до гърба си…

Нямаше и следа от мазната му усмивка. А Флорънс Найтингейл в мен се вълнуваше неустоимо.

— Добре, а как беше с Мюжде?

Всъщност не трябваше да задавам този въпрос. Но не можах да се въздържа.

— Никак. Нищо не сме правили. Исках да те накарам да ревнуваш. Това е. След като ти ми се ядоса и си тръгна, и аз станах и се прибрах у дома.

За мен бе удоволствие да повярвам на думите му. Сигурно на лицето ми се беше появила усмивка, в противен случай нямаше да посмее да ме целуне. Половината му устна беше подута, но целуваше хубаво. Честно казано, хареса ми. Отговорих му. След като получи отговор от мен, ме прегърна. Ръката му откри зърното на гърдата ми, което веднага се беше втвърдило. Като го прегърнах, за момент остана без дъх от болка, присви очи и стисна зъби. След това пусна едно дълбоко стенание. Паникьосано си махнах ръката. А той я хвана и я сложи на подходящото място.