Убийството на Бусе [bg]

Това беше и добре, и зле. Беше добре, защото се бях спасила от тази беля. А беше зле, защото не получих възможност да го принудя да говори. А си бях представила как го разпитвам, като опра пистолета в носа му, и как всичко изведнъж се изяснява.

Можех да седна с оръжие в ръка и да го чакам. С неговата сила на бик, след малко щеше да се съвземе. И щях да довърша работата с разпита.

Можех също да го оставя и да си тръгна. Това означаваше да пуснат повече хора по петите ми. Сега беше дошъл един, следващият път щеше да бъде армия.

Все още се намирах върху асфалта на някакъв черен път. Не беше много подходящо място за обмисляне на вариантите. Освен това изгорелите газове от все още работещия двигател идваха в лицето ми. Повдигна ми се.

Нямаше нужда да поемам повече пушек и да припадна. Ударих силно по врата Сюлейман още веднъж, за да не се съвземе веднага. Просна се здраво на земята. Лежеше отпуснат, сякаш се освобождаваше от умората, натрупана през дните.

Сложих пистолета на кръста си и набързо го претърсих. Нямаше друг пистолет. В джоба на сакото му попаднах на мобилен телефон. Ако е включен, можех да се добера до запаметените телефонни номера и хората, с които е говорил последно. Извадих го и проверих. Беше изключен. Нямаше как да го включа, без да знам пинкода. Особено тук. У дома с необходимото оборудване нямаше да ми отнеме много време. Затиснах и него в широкия си колан.

Взех портфейла му. Личната му карта беше на името Сюлейман Бахаттин Айдън. Личеше, че е взел имената и на двамата си дядовци. Беше на двайсет и седем години. Роден в Истанбул. Шофьорската книжка беше на същото име. На снимката беше излязъл с бебешко лице, опитващо се да гледа строго. Имаше доста пари и две кредитни карти от различни банки, едната от които „Голд“. Взех всичките пари, защото вярвах, че съм си ги заслужила. Щяха да покрият само цената на роклята ми от италиански лен, но както и да е.

Когато започна да мърда, естествено, отново получи удар във врата. И отново се отпусна. Отпускането е изключително важно за тялото. Ако умеем да се отпускаме както трябва, за кратко време можем да си починем много добре. Между другото, множество физически болки и страдания, дори и болести се появяват заради липсата на отпускане. Като се сетя как стоеше и вървеше изправен като колче в клуба, си помислих колко полезно е за него това отпускане и по този начин преодолях чувството за вина, което вече изпитвах.

За всеки случай му свалих колана от кръста и му вързах ръцете. При нормални обстоятелства само с един от ударите, които получи по врата, трябваше да остане в безсъзнание поне двайсет минути. Но този наистина беше невероятно силен. Въобще не усещаше острите удари. Веднага си отваряше очите, тоест здравото око, и се надигаше.