Убийството на Бусе [bg]

Можеше да го попитам с ехиден тон „на какво имаш доверие“, но оставям този тип елементарни неща на другите момичета. Не е моят стил.

Ръката на Сюлейман започна да се движи неуверено по коляното ми. А Хюсеин ме наблюдаваше отдалеч. Щом забеляза, че го гледам, се обърна отново към Мюжде. Посвоему той също ме караше да ревнувам. Човек без усет, какво може да очакваш.

— Виж, скъпи — казах аз. — Не мога да остана задълго в ранен час. Но щом си чакал толкова…

Сюлейман вече беше на крака. От седнало положение изглеждаше и по-висок.

— Аз ще докарам колата. Тук не можах да намеря място за паркиране. След петнайсет минути ще те взема от входа — рече той.

— Виж, скъпи — казах отново, — ако имаш нестандартни желания, няма да стане.

Постави ръката си на рамото ми.

— Нямам.

Странно е, но тези, които имат различни желания, по принцип си казват. Искам така или ще направя иначе. Този не беше и от тях.

— Аз не мога да чакам на входа, ти, когато дойдеш пред вратата, ми изпрати съобщение. Този на входа се казва Джюнейт.

— Добре — рече той и прати въображаема целувка на бузата ми, да, на бузата ми, след което си тръгна. Останах неподвижна на мястото, където седях.

Реших да се обадя на София, докато чакам. Да видим сега какво ще каже, за да ми обърка мислите. Намерих Хасан и взех от него телефона на София. Знаеше го наизуст. Това също ми се стори странно. До вчера твърдеше, че не може да открие адреса на дома й, нямаше представа и за номера й. А сега го каза наизуст. Качих се на горния етаж, в офиса. Затворих вратата и прозореца, гледащ към залата. В противен случай от тази музика беше невъзможно да се чуе не телефонът, ами дори и собственият ми глас.

Набрах номера. Отсреща беше София.

— Здравей, София, аз съм — казах. — Търсила си ме.

— Знам какво правиш — започна тя. — Предупредих те да не се замесваш. Но ти се поставяш в центъра на работата. — Пак говореше накъсано.

— Какво съм направила? Какво знаеш…

— Че си отишла в дома на майката на Бусе, че си разхвърляла наоколо. Какво си намерила?

Стана ми любопитно откъде е научила всичко това, но какво значение имаше. Дебелата съседка може би е разказала, домът може би се наблюдаваше, може би и аз бях наблюдавана. Всички тези опции носеха точки. Но откъде можеше да знае тя какво съм намерила?

— Какво съм намерила ли? — попитах аз. Когато не се гледаме лице в лице, успявах да запазя увереността си. Гласът на София не ме потискаше толкова, когато не я виждах.

Телефонът издаде звук на смях, който създаваше чувство на синтетика.