Убийството на Бусе [bg]

Развързах шалчето на врата си и го увих още по-добре. Ако сядането с пълната птица Мюжде на една маса е напук, и аз мога да правя напук. И то с най-добрия. И ако ще го правя, трябва да е веднага. Ако се забавя, няма да има стойност. Който и да е другият ми почитател, нека да изчака малко. Можех да избирам между Явуз или Гари Купър.

Вероятността Явуз да ми се върже беше малка. Когато започна да идва тук, беше опитал и при мен веднъж. Но аз не мога да бъда съблазнена като другите момичета и да обслужвам безплатно клиентите на клуба. Ако се запознаем вън, е възможно. За удоволствие. Това е друг въпрос. Тук се считам шеф и не бих искала да давам пример за неща, които не одобрявам в момичетата. Елементарен въпрос на принципи.

Фенът ми, приличащ на Гари Купър, беше точно зад мен. Можех да се обърна, да го хвана под ръка, да преминем заедно през дансинга и да се настаним на някоя маса. Беше висок, симпатичен и единственият млад костюмиран човек наоколо. Със сигурност щеше да привлече внимание. Освен това не се налагаше и да се мъча, стоеше до мен готов и чакаше.

Спрях се на костюмирания. Обърнах се, да, той беше точно зад мен.

— Да потанцуваме? — казах аз.

Отначало не отговори. Не обичам да ми отказват. Особено в моя клуб, въобще не обичам.

— По-добре да минем на някоя маса — предложи той.

Хвана ме под ръка, имаше намерение да заобиколи дансинга. А трябваше да минем точно през средата, за да ни видят всички.

— Как се казваш? — попитах го.

— Сюлейман — отвърна той.

— Приятно ми е.

Довлякох го до дансинга. Изглеждаше малко напрегнат. Помислих си, че ако му е за първи път и ако наистина ме харесва, е нормално да е напрегнат. Преминах през дансинга по възможно най-игривия начин с бавни крачки, хваната от ръката на Сюлейман. Бялата му риза фосфоресцираше точно като роклята ми. Блестяхме. Бях сигурна, че Хюсеин ни наблюдава. Настанихме се на масата в дъното, без да поглеждам към него и се правех, че съм отдала цялото си внимание на Сюлейман.