Убийството на Бусе [bg]

— Не знам дали някой ти е казвал досега, но приличаш на Гари Купър — добавих и обясних, ако евентуално не знае: — Филмов актьор. Стар…

— Знам — прекъсна ме той. — Баба ми все ми го повтаря.

Не майка му, а баба му!

— И дядо ми е приличал — добави той.

И отново се върна към чаровните си свенливи погледи. Или наистина му беше за първи път, или бе изпечен коцкар. Много добре играеше ролята на срамежливия влюбен.

— Добре, какво искаш да направиш? — попитах.

Преди да ми отговори, се почеса по челото. Усмихна се. Зъбите му също бяха хубави.

— Да излезем заедно, да ви заведа някъде.

Усещаше се, че говори тези неща с малко свян. В тъмното не личеше, но разбрах, че е почервенял. Отмести си погледа. А усмивката му след тази реакция ми хареса още повече.

Беше бърз. Но аз не съм толкова лесна хапка. Когато казва, че иска да излезе с мен, очаквам поне малко повече съблазън или желание.

— Още е много рано, току-що дойдох. Знаеш…

— Аз ви чакам от два часа.

Беше прав. След като е чакал мен, а не другите момичета.

— Сега е най-оживеният момент в клуба. Не искам да тръгвам веднага — възразих аз.

— Аз искам — настоя той.

Най-после беше поставил на коляното ми ръката си, която досега не знаеше къде да сложи. Беше я поставил, но ръката не помръдваше.

Въобще не беше казал „моля“. Всъщност това привлече и вниманието ми, и интереса ми.

Имаше някакъв странен чар в желанието му към мен, в това, че ме е чакал два часа, в решителността му да ме вдигне и да ме отведе, както и в този cool стил. Не се натискаше като лепка, както правеха другите. Не беше вулгарен. Казано на езика на клюкарските списания, бяхме като в началото на „връзка на ниво“.

Имам навика да кокетнича. Обичам да го правя. Възбуждах се допълнително от мисълта, че съм в периметъра на погледа на Хюсеин.

— Ако ме искаш на всяка цена, трябва да си малко търпелив и да изчакаш. Аз също дойдох тук, за да се забавлявам.

— После ще те докарам обратно — каза той.

— Къде ще отидем?

— У дома.

— У нас не може. Ако живееш далеч, не мога да дойда, ще отидем на хотел, разбира се, ти ще го платиш — рекох.

Усмихна се престорено.

— Не е особено далеч — увери ме той.

Трябваше да обърна внимание на думата „особено“, но ревността, която изпитвах към Хюсеин, ме беше заслепила. Бях си наумила час по-скоро да докажа нещо. А и човекът си беше хубав.

Вечният ми спасител Хасан се доближи до мен. Пак беше облякъл дънките, които му падаха от задника. Хасан беше толкова мъжкар, колкото може да бъде сервитьор, разхождащ се в травеститски бар, показвайки цепката на задника си. Извиних се на Сюлейман и се обърнах към Хасан. Държах ръцете си опънати и ги сложих върху коленете си една върху друга. Бедрата ми стояха леко наклонени, успоредно едно на друго. А краката ми бяха прилепени. Точно поза на Одри Хепбърн. Щеше да бъде по-хубаво, ако си бях сложила ръкавиците, но нека да има поне един недостатък. Първо примигнах леко с изкуствените си мигли, след което повдигнах веждите си, отворих широко очи и погледнах Хасан с огромна въпросителна и усмихнато лице.