Убийството на Бусе [bg]

Протегнах се към бара. Поздравих Шюкрю. Извади отдолу моя „Върджин Мери“ и ми го подаде. Доближи максимално лицето си към мен и заговори, без да чуят другите:

— Чака те откакто отворихме. Не обърна внимание на никого. Вуслат доста го сваля, той въобще не се заинтересува. Отказа и на Айлин. През цялото време питаше за теб.

Обърнах се и отново изгледах костюмирания. В едната си ръка държеше сода с лимон, което показваше, че има наклонност към здравословни питиета, а другата му ръка беше в джоба. Подсмихваше се срамежливо и ме гледаше. Щом ме е чакал толкова часове, можеше да бъде по-приканващ. И на мен ми се иска да бъда съблазнена. Усмихвайки се така срамежливо, почти играеше роля на Гари Купър.

Добре, във филма „Любов следобед“ Гари Купър беше съблазнил Одри Хепбърн с такъв поглед, но нито аз съм Одри, нито той е Гари Купър. Аз искам повече. Освен това хората на неговата възраст дори не знаят кой е Гари Купър.

Поздравих го с поглед и понечих да тръгна към залата. Така или иначе, имаше още един човек, който ме чакаше, и ми беше интересно кой е той. Костюмираният стоеше точно пред мен. Трудно щях да мина, ако не се поместеше. Вдигнах очи:

— Може ли да мина?

— Може ли да седнем и да поговорим малко? — каза той.

— Тук не е много подходящо място за разговори.

За момент през очите му премина притеснение.

Не трябваше да плаша късмета си още в самото начало.

— Може би по-късно, сега искам да се видя с няколко души — добавих аз.

— Задължително трябва да се видим. Цяла нощ ви чаках.

Така беше по-добре. Но, разбира се, на мен не ми стигаше. Исках да видя и другия, който ме чакаше. Конкуренцията винаги е била хубаво нещо. Освен това отдавна трябва да избираме според житейския си опит, от състезанията до изпитите в университета, от телевизионните канали до рафтовете на супермаркетите… Когато става въпрос за мъже, е валидно същото нещо.

— А сега, моля… — казах аз. Погледът ми е съдържателен. Веднага ме разбра и се отмести. Обади се зад гърба ми:

— Ще чакам да се върнете.

Усещах, че ме проследява с очи. Слях се с навалицата, целувайки се с момичета по пътя.

Дансингът беше пълен. Някои младежи демонстрираха стъпките, които бяха научили у дома, преди да дойдат. Макар да нямаха много зрители, това не им пречеше да продължат упорито шоуто си цяла вечер. Беше на мода през летните нощи да си събличат горните дрехи. Сваляха измокрените от пот тениски и демонстрираха телата си, повечето от които бяха хилави. Между тях се появяваха и добре сложени, тренирани фигури. Такива ги заглеждахме. Особено ако умеят и да танцуват малко секси, момичетата веднага минаваха на промоция, дори отиваха безплатно.

Един от тях бе Явуз и пак беше на дансинга. Тялото на момчето си беше хубаво, за бога. Не беше с напомпани мускули. Коремните мускули бяха на плочки като тава с баклава. Нямаше и грам мазнина. Имаше равномерен, бронзов тен. Беше изпотен и това го правеше по-привлекателен. Човек изпитваше желание да го докосне. Явуз знаеше всичко това и си танцуваше, като че ли е сам, без дори да се оглежда. Дънките му бяха с ниска талия, както беше модерно. Под пъпа му се разпростираха косми. На места се виждаше дебелият ластик на боксерките му. Някои момичета се побъркват по боксерки, а някои все още си падат по снежнобели чорапи. Казваха: „Колко чист младеж“. Особено ако белите гащи са без петна, го разказваха три дни.