Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Той се направи на обиден.
— Разбира се, иначе…
Кървавият елф изпищя — изведнъж почувства как тялото му започва да изгаря отвътре. Сякаш кръвта му се беше превърнала в лава и той очакваше всеки миг да изригне от плътта му. Зендарин падна на колене. В ръката му се появи жезълът, но дори да искаше да го използва, нямаше никакъв шанс. Той се изплъзна от ръката му и изчезна.
— Иска ти се да си разкъсаш кожата и да изкървиш докрай, за да избягаш от болката, нали? Но няма да можеш… Аз самата не мога…
Кървавият елф се преви на една страна, притискайки гърдите си. Тя го погледа известно време и после махна с ръка. Болката рязко спря. Плувнал в пот, Зендарин спря да пъшка и не след дълго успя да си поеме дъх. Той вдигна очи към дамата в черно и не видя и следа от злоба в изражението й.
— Това беше само предупреждение. Последното предупреждение. Дадох ти толкова много и най-вече ти предложих път към източник на енергия, за който твоят вид може само да си мечтае.
Кървавият елф мъдро замълча.
— Знам колко много значи за теб тази крадена играчка — добави тя, явно имайки предвид жезъла му. — И усещам, както и ти, че един от тези, които идват насам, носи още една такава. Колко мило, че си решил да я добавиш към колекцията си… Не съм ли права?
Зендарин внимателно кимна.
— Е, ако успееш да се докопаш до новата играчка, можеш да я задържиш… Но няма да позволя на никого да се меси в плановете ми.
— Аз… Аз никога не…
— Много внимавай какво ще ми кажеш, Зендарин Уиндранър. Вече успя да ме разочароваш, и то много. Мразя разочарованията. Синът и дъщеря ми се оказаха големи разочарования…
— Този път няма да бъдеш разочарована. Всичко… всичко ще стане както желаеш, милейди…
От усмивката й потръпна не само кървавият елф, но и етерният дракон.
— Само това искам… само…
Тя се обърна към Зераку, който искаше да се скрие от нея. Но тя продължи да говори на кървавия елф, който съумя да не мърда от мястото си.
— И все пак, смешният ти опит да се сдобиеш с другата играчка ми даде нужната информация за него. Дойде време да се заемем с този въпрос. Може би ще се зарадваш да разбереш, че Раск вече ловува навън, заедно с група скардини, разбира се. Дори се възползвах от услугите на малкото ти животинче.
Зендарин присви очи.
— Разбира се… Дадох дума, че ще бъде на разположение, когато е нужен.
— Радвам се, че одобряваш — отвърна тя с нескрита насмешка. — Мислех, че ще се изненадаш, че той ми се подчини без твоето позволение.
— Разбира се, че не…
Забулената магьосница плесна доволно с ръце.
— Ще се подготвим ли за гости? — тя обърна ужасяващата си усмивка към Зераку. — И после ще има хубаво хранене. Бедната душица отново е гладна. Много гладна…
Тя напусна пещерата, следвана от кървавия елф. Последните й думи накараха етерния дракон да се замисли дали, както Зендарин, дамата в черно беше наясно с намеренията на пленника си. Дали не го беше предупредила, че каквото и да се надява да постигне, няма да може да стане. Ако наистина е така, за Зераку нямаше никаква надежда…
Десет
Воят не беше на хрътки, макар в него да си личеше животинската им настървеност да докопат плячката си. За тези, които го чуваха по-отблизо, той наподобяваше повече гласовете на хора… или джуджета.
Скардините тичаха по земята около Грим Батол по-скоро като животни, отколкото като разумни същества. Те подскачаха по неравната земя, придвижвайки се по-пъргаво, отколкото набитите им тела биха позволили на пръв поглед. Някои се катереха и по скалите, дори увисваха надолу, търсейки плячка и под тях. Настървено душеха земята и въздуха за всеки живот, който можеше да се появи около тях. Макар да бяха научили от господарката и водача си къде точно е била видяна последно плячката им, винаги имаше шанс наоколо да се навъртат и други нарушители — като онези джуджета Бронзбиърд.
Скардините имаха особена склонност да преследват далечните си братовчеди. Все пак за тях Бронзбиърд бяха вкусна храна. На два или на четири крака, по земята или по скалите, дивата глутница бързо се разпръсна в далечината. Недалеч от тях ги следваше малка група драконспони. Те не бяха водачи, а просто ловци. Водачът беше първият люспест слуга на тъмната дама — драконидът Раск.
Той беше както по-едър от другите от чудовищния си вид, така и по-свиреп. Освен това беше особено схватлив и в някои отношения дори по-хитър от кървав елф или джудже. Беше научил от господарката си неща, за които дори Зендарин не подозираше и точно заради това изпълняваше заповедите й с особено… преклонение. Кръвожаден, колкото и самите скардини, той водеше драконспоните към плячката им. Господарката му го беше предупредила какво да очаква и въпреки сериозността на мисията му, Раск нямаше търпение да се изправи срещу неканените гости.