За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В «Пир» от Ксенофонт е дадена една много наивна картина на република, в която народът злоупотребява с равенството. Всеки участник в пира поред излага причините, заради които се чувствува доволен от себе си. «Аз съм доволен от себе си — казва Хермид, — защото съм беден. Когато бях богат, бях принуден да се подмазвам на клеветниците, макар добре да знаех, че те могат да ми причинят повече зло, отколкото аз на тях; републиката постоянно ми искаше пари; не можех да отсъствувам. Откакто обеднях, аз придобих власт; никой не ме заплашва, аз заплашвам другите; ако искам, излизам, ако искам — стоя си в къщи. Вече богатите правят място на мене, а не аз на тях. Сега съм цар, а по-рано бях роб; плащах данък на републиката, а сега тя ме храни; не се боя вече от разорение, надявам се да припечеля.»
Народът изпада в това нещастно положение, когато тези, на които се е доверил, се стараят да го покварят, скривайки собствената си поквара. За да не забележи властолюбието им, те говорят само за неговото величие; за да не забележи алчността им, непрекъснато затварят очите си пред неговата.
Разложението ще се увеличава сред разлагащите и сред тези, които са вече разложени. Народът ще разграби цялата обществена хазна; и тъй като ще съумее да свърже своята леност с управлението на обществените дела, той ще поиска да свърже и своята бедност с наслажденнята на разкоша. Разбира се, при тая леност и тая жажда за разкош единствената цел на неговия стремеж е само обществената хазна.
Затова нищо чудно, че гласовете вече започват да се продават за пари. На народа дават много само за да извлекат от него още повече; но за да получат това «още повече», обръщат държавата наопаки. Появяват се малки тирани, които имат всичките пороци на големия тиранин. Скоро онова, което е останало от свободата, става непоносимо бреме; издига се един тиранин; и народът загубва всичко — чак до облагите от своята развратеност.
И така демокрацията трябва да избягва две крайности: духа на неравенство, който я води към аристокрация или еднолично управление, и духа на прекалено равенство, което я води към деспотизма на една личност, деспотизма, който неминуемо завършва със завоевание.
Действително тези, които са довели до разложение на гръцките републики, не винаги са ставали тирани. Това е, защото те са били по-опитни в красноречието, отколкото във военното изкуство; освен това в сърцето на всеки грък е горяла непримирима омраза към всички, които са отхвърляли републиканското управление; поради това анархията помита републиката, вместо да я преобразува в тирания.
Но Сиракуза, която се е намирала в центъра на множество малки олигархии, превърнали се в тирании; Сиракуза, която е имала сенат, за който в историята почти нищо не се споменава, търпи нещастия, до каквито обикновената поквара не може да доведе. Този град, който непрекъснато минава от безначалие към подтисничество, страдащ еднакво и от свобода, и от заробване, които винаги го връхлитат като буря; този град, в който въпреки неговата външна сила избухва революция и при най-малкия подтик отвън, е имал в лоното си огромно население, пред което винаги е стояла алтернативата или да се подчини на тирана, или самият той да стане тиран.
Глава
III
За духа
на крайното равенство
Разстоянието между духа на истинското и духа на крайното равенство е колкото разстоянието от земята до небето. Духът на истинското равенство е не в това всички да нареждат или никой да не нарежда, а в това всички да се подчиняват и да заповядват на равните си. Той се стреми не да няма никой над нас, а начело да стоят хора, равни на нас.
В природно състояние хората се раждат равни; но те не могат да запазят това равенство. Обществото ги принуждава да го загубят; и те отново стават равни чрез законите.
Разликата между една уредена и една неуредена демокрация е тази, че при първата хората са равни само като граждани, докато при втората те стават равни още и като чиновници, сенатори, съдии, бащи, съпрузи, господари.
Естественото място на добродетелта е до свободата; но приближавайки се до крайната свобода, тя се приближава повече до робството, отколкото до нея.
Глава IV
За една частна причина за покварата на народа
Големите успехи, особено тези, за които народът допринася много, го изпълнят с такава гордост, че става невъзможно той да бъде управляван. Завиждайки на длъжностните лица, той започва да завижда на цялата управленческа система. Така победата над персите при Саламин развращава атинската република; така победата на сиракузците над атиняните погубва сиракузката република.